Даниил Хармс
Федя Давидович

Федя дълго се увърта около масленицата и най-после, уцелил момента, в който жена му се наведе да си кръцне един нокът на крака, мигновено, с един замах, извади с пръст цялото масло от масленицата и го пъхна в устата си. Но докато похлупваше масленицата, Федя, без да иска, издрънча с капачето. Жена му тутакси се изправи и като видя празната масленица, я посочи с ножицата и строго попита:

— Маслото го няма. Къде е?

Федя изобрази недоумение, проточи врат и погледна в масленицата.

— Маслото е само в устата ти — каза жена му и посочи към Федя с ножицата.

Федя отрицателно завъртя глава.

— Аха — рече жена му. — Мълчиш и клатиш глава, защото устата ти е пълна с маслото.

Федя опули очи и замаха с ръце, като че искаше да каже: „Какви ги приказваш, нищо подобно!“ Но жена му отсече:

— Лъжеш. Отвори си устата.

— Мм — каза Федя.

— Отвори си устата — повтори жена му.

Федя разпери пръсти и измуча, като че искаше да каже „Да, бе, съвсем забравих. Ей сега идвам?“, и се надигна с намерение да излезе от стаята.

— Стой! — викна жена му.

Но Федя се разбърза и изчезна зад вратата. Жена му се спусна след него, но на прага се спря, понеже беше гола и в тоя вид не можеше да се появи в коридора, ползван и от останалите наематели в квартирата.

— Измъкна се — рече жената и се отпусна на дивана. — По дяволите!

А Федя прекоси коридора, отвори вратата, на която беше закачен надпис „Входът абсолютно забранен“, и влезе вътре.

Стаята, в която влезе Федя, беше тясна и продълговата, с облепен с вестници прозорец. Вдясно до стената имаше мърлява разнебитена кушетка, а до прозореца — дъска, приспособена за маса, опряна от единия й край на нощното шкафче, а от другия — на облегалката на един стол. На стената отляво висеше етажерка с две полици, по които имаше дявол знае какво. В стаята нямаше нищо друго, ако не се смяташе изпруженият на кушетката човек със зеленикаво лице, облечен в дълъг дрипав кафеникав сюртук и в черни памучни панталони, от които стърчаха умити боси крака. Човекът не спеше и следеше с поглед посетителя.

Федя се поклони, удари токове, извади с пръст маслото от устата си и го показа на домакина.

— Една и половина — рече той, без да променя позата си.

— Малко е — възрази Федя.

— Стига ти — каза стопанинът.

— Е, добре — съгласи се Федя и като отърси маслото от пръста си, го остави на етажерката.

— Утре сутрин ела за парите — каза човекът.

— Ама моля ви се! — не издържа Федя. — На мен ми трябват сега. Пък и са само рубла и половина…

— Махай се! — рече сухо човекът и Федя се измъкна на пръсти от стаята, като внимателно затвори вратата след себе си.