Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Тюк!, 1933 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- —Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Лято. Писалище. Вдясно от него е вратата. На стената виси картина. На картината е нарисуван кон, който държи със зъби циганин. Олга Петровна цепи дърва. При всеки удар пенснето на носа й пада.
Евдоким Осипович седи в креслото и пуши.
Олга Петровна замахва с брадвата и удря кютука, но той хич не ще да се разцепва.
Евдоким Осипович: Тюк!
Олга Петровна си туря и пенснето и отново удря кютука.
Евдоким Осипович: Тюк!
Олга Петровна си туря пенснето и удря кютука.
Евдоким Осипович: Тюк!
Олга Петровна си туря пенснето и удря кютука.
Евдоким Осипович: Тюк!
Олга Петровна (туря си пенснето): Евдоким Осипович! Моля ви да не казвате повече „Тюк“.
Евдоким Осипович: Добре де, добре.
Олга Петровна стоварва брадвата връз кютука.
Евдоким Осипович: Тюк!
Олга Петровна (намества си пенснето): Евдоким Осипович! Обещахте ми да не произнасяте повече думата „тюк“!
Евдоким Осипович: Добре де, добре, Олга Петровна! Няма вече.
Олга Петровна замахва с брадвата.
Евдоким Осипович: Тюк!
Олга Петровна (туря си пенснето): Ама това е безобразие! Уж сте възрастен човек, а не разбирате от човешка молба!
Евдоким Осипович: Олга Петровна! Работете си спокойно. Повече няма да ви преча.
Олга Петровна: Моля ви, много ви моля, оставете ме да разцепя поне едно дърво!
Евдоким Осипович: Ама, разбира се, цепете си, цепете.
Олга Петровна удря с брадвата по кютука.
Евдоким Осипович: Тюк!
Олга Петровна изпуска брадвата, отваря уста, но от нея не излиза и звук. Евдоким Осипович става от креслото, оглежда Олга Петровна от главата до петите и си тръгва, без да бърза. Олга Петровна стои като вкопана, със зяпнала уста, вторачена в гърба на Евдоким Осипович.
Завесата бавно пада.