Даниил Хармс
Дърводелецът Кушаков

Живял едно време един дърводелец. Казвал се Кушаков.

Веднъж той излязъл от къщи и тръгнал към магазина да си купи дърводелско лепило.

Ледът се топял и на улицата било много хлъзгаво.

Дърводелецът направил няколко крачки, подхлъзнал се, паднал и си ударил челото.

— Ох! — казал дърводелецът, станал, отишъл в аптеката, купил си лепенка и си я залепил на челото.

Но щом излязъл на улицата и направил няколко крачки, пак се подхлъзнал, паднал и си разбил носа.

— Тю! — казал дърводелецът, отишъл в аптеката, купил си лепенка и си я лепнал на носа.

След това пак излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си одрал бузата.

Наложило се пак да отиде до аптеката и да си залепи лепенка и на бузата.

— Вижте какво — казал аптекарят на дърводелеца, — вие падате и се удряте толкова често, че ви съветвам да си купите няколко лепенки наведнъж.

— Не — казал дърводелецът, — повече няма да падам!

Но щом излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си разцепил брадичката.

— Проклета поледица! — избухнал дърводелецът и пак се завтекъл към аптеката.

— Видяхте ли! — казал аптекарят. — Ето че пак паднахте.

— Не! — закрещял дърводелецът. — Изобщо не искам да слушам! По-бързо давайте лепенката!

Аптекарят му дал лепенка; дърводелецът си я залепил на брадичката и хукнал към дома.

А там не го познали и не го пуснали вкъщи.

— Аз съм дърводелецът Кушаков! — викал дърводелецът.

— Да, бе, да! — му отвърнали отвътре и заключили вратата с райбер и с верига.

Дърводелецът Кушаков постоял на стълбището, изплюл се и излязъл на улицата.