Даниил Хармс
Колков го заболя ръката…

Колков го заболя ръката и тръгна към поликлиниката.

По пътя го заболя и другата ръка. От болка Колков приседна на тротоара и реши да не ходи никъде. Минувачите го отминаваха, без да му обръщат внимание. Само едно куче се приближи до Колков, подуши го и като вдигна задната си лапа, го обля с кучешка мръсотия. Колков скочи като луд и с все сила ритна кучето по корема. То запълзя по тротоара, като скимтеше жално и си влачеше задните крака. Някаква дама се нахвърли на Колков и при опита му да я отблъсне се вкопчи в ръкава му и почна да вика милиция. С болните си ръце Колков не можеше да се откопчи от дамата и само се мъчеше да й плюне в лицето.

Това му се удаде поне четири пъти и дамата, примижала с наплютите си очи, опищя цялата улица. Наоколо почна да се събира тълпа. Хората стояха, гледаха тъпо и от време на време изразяваха съчувствието си към Колков.

— Давай, пада й се! — викаше едър мъж в кафяво сако, като дращеше въздуха с кривите си пръсти с черни нокти.

— Има се за много важна! — редеше жена с дебели бърни, докато си пребраждаше главата с кърпа.

В това време Колков се изхитри и ритна дамата с коляно под корема. Дамата изпищя и като отскочи от Колков, се сви на три от страшната болка.

— Здравата я цапна по предницата — отбеляза мъжът с мръсните нокти.

А Колков, отскубнал се от дамата, бързо се отдалечи. Но изведнъж, като стигна до Загородния булевард, се закова на място: беше забравил защо бе излязъл от дома.

— Господи! И защо излязох от вкъщи? — си рече Колков, като гледаше учудено минувачите.

Минувачите също го гледаха учудено, а едно старче го отмина и после все се обръщаше, докато не падна и не си разби до кръв старческата мутра. Това развесели Колков и като се смееше гръмогласно, той пое по „Загородни.“