Даниил Хармс
Поздравително шествие

За седемдесетгодишнината на Наташа Артамонов затвори очи, а Хришчов и Молотков стояха над него и чакаха.

— Хайде! Хайде де! — припираше Хришчов.

А Молотков не се стърпя, дръпна стола, на който седеше Артамонов, и Артамонов тупна на пода.

— А, така ли! — развика се Артамонов, като се изправяше. — Кой ме събори от стола?

— Извинете ни — каза Молотков, — но много дълго ви чакахме, а вие все мълчите и мълчите. Като че дяволът ме накара. Просто не ни свърташе вече.

— Не ги било свъртало! — повтори иронично Артамонов. — А аз, възрастният човек, да се търкалям по пода, така ли? Ама и вас си ви бива! Срамота!

Артамонов отупа полепналите боклучета и като седна пак на стола, затвори очи.

— Ама какво правите? А? На какво прилича това? — обади се Хришчов, като местеше поглед от Молотков към Артамонов.

Молотков постоя замислен няколко минути, а после се наведе и дръпна задните крака на Артамоновия стол. Артамонов отпътува от стола на пода.

— Това е гавра! — развика се Артамонов, — Вече втори път ме събарят! Ти ли беше пак, Молотков?

— Ох, просто не знам какво да кажа, другарю Артамонов. Нещо пак ми се размъти мозъкът. Извинете ни, другарю Артамонов! Ние от нетърпение! — рече Молотков и кихна.

— Ще съжалявате — каза Артамонов, докато се надигаше. — Ще съжалявате, изчадия такива!

Артамонов седна на стола.

— Няма да ти простя това — каза Артамонов и заплаши някого с пръст.

Артамонов дълго размахва пръст, а после пъхна ръка в жилетката си и затвори очи.

Хришчов веднага се развълнува.

— Ох! Как може! Пак ли? Пак ли той? Ох!

Молотков побутна Хришчов встрани и с носа на ботуша си изби стола изпод Артамонов. Артамонов тежко рухна на пода.

— Три пъти! — прошепна Артамонов. — Добре-е-е!

В това време вратата се отвори и в стаята влязох аз.

— Стоп! — казах. — Спрете това безобразие! Днес Наталия Ивановна навършва седемдесет години.

Артамонов, както си седеше на пода, обърна към мен глупавото си лице и като посочи с пръст към Молотков, каза:

— А той три пъти ме събаря от стола…

— Млък! — викнах аз. — Станете!

Артамонов стана.

— Хванете се за ръце! — изкомандвах.

Артамонов, Хришчов и Молотков се хванаха за ръце.

— А сега — след мен!

И тъй, потропвайки с токове, потеглихме към Детското село.