Даниил Хармс
Касиерка

Маша намери гъба, откъсна я и я отнесе на пазара. На пазара фраснаха Маша по главата, а отгоре на всичко й обещаха да я ударят и по краката. Тя се уплаши и избяга. Дотича до наркоопа и понечи да се скрие зад касата. Но завеждащият съгледа Маша и я пита: „Какво е това в ръцете ти?“ А Маша отвръща: „Гъба.“ Завеждащият й вика: „Виж я ти, каква е наперена! Искаш ли да те взема на работа?“ Маша му отвръща: „Ама няма да ме вземеш.“ Завеждащият й казва „Ще те взема, и още как!“ и я взема да върти касата.

Маша въртя, въртя касата, но не щеш ли — умря. Дойде милиция, състави протокол и накара завеждащия да плати глоба — 15 рубли.

Завеждащият пита: „За какво е тая глоба?“ А милицията вика: „За убийство.“ Завеждащият се уплаши, плати на бърза ръка глобата и казва: „Само по-бързо махнете от тука тази умряла касиерка.“ А продавачът от щанда за плодове се обажда: „Не, не е вярно, тя не беше касиерка. Въртеше само ръчката на касата. Ето я касиерката, седи ей там.“ Милицията отвръща:

— За нас е все едно: като е наредено да изнесем касиерката, ще я изнесем.

И милицията се запъти към касиерката.

Касиерката легна на пода зад касата и вика: „Няма да дойда.“ Милицията й казва: „И защо, глупачке, няма да дойдеш?“ Касиерката вика: „Жива ще ме погребете.“

Милицията се зае да вдига касиерката от пода, но все не можеше да я вдигне — много дебела беше.

— Хванете я за краката — рече продавачът от щанда за плодове.

— Не — намеси се завеждащият, — на мен тази касиерка ми е вместо жена. И затова ви моля, не я разголвайте отдолу. Касиерката вика: „Чувате ли? Да не сте посмели да ме разголвате отдолу“.

Милицията хвана касиерката под мишниците и като я влачеше, я измъкна навън.

Завеждащият нареди на продавачите да подредят магазина и да започнат да продават.

— А с покойницата какво да правим? — попита продавачът от щанда за плодове, като посочи Маша.

— Боже мой — рече завеждащият. — Ама наистина, какво да правим с покойницата?

— И кой ще седи на касата? — попита продавачът.

Завеждащият се хвана за главата. Разпиля с коляно ябълките по тезгяха и каза:

— Хе-хе! Не можете да ме притиснете лесно! На касата ще сложим покойницата, а публиката може и да не разбере кой седи там.

Сложиха покойницата на касата, в устата й боднаха цигарка, за да прилича повече на жива, а в ръцете й за по-правдоподобно сложиха гъбата. Седи си покойницата зад касата като жива, само дето цветът на лицето й е наситено зелен и едното око е отворено, а другото — напълно затворено.

— Нищо — вика завеждащият, — ще мине.

А публиката вече чука по вратата, вълнува се защо не отварят магазина. И най-вече една домакиня в копринено манто като се разкрещя: размахва пазарската чанта и вече се прицелва с ток в дръжката на вратата. А след домакинята някаква бабишкера, нахлупила на главата си калъфка за възглавница, вика, кара се и нарича завеждащия кооперативния магазин пинтия.

Завеждащият отвори вратата и пусна публиката. Публиката се насочи първо към щанда за месо, а после натам, където продават захар и пипер. А бабата тръгна право към рибния щанд, но по пътя погледна касиерката и се спря.

— Господи — рече, — нечиста сила!

Домакинята в коприненото манто, обиколила на бърза ръка всички щандове, и тя се носи право към касата. Но едва погледнала към касиерката, моментално спира, стои, без да гъкне, и гледа. Продавачите също мълчат и гледат завеждащия. А завеждащият поглежда иззад тезгяха и чака да види какво ще стане.

Домакинята в коприненото манто се обърна към продавачите и пита:

— Кой седи на касата?

Но продавачите мълчат, понеже не знаят какво да кажат.

Завеждащият също мълчи.

А в това време народът се стича от всички страни. Вече се събира тълпа и на улицата. Появяват се портиери. Дочуват се свирки. С една дума, истински скандал.

Тълпата беше готова да стои пред магазина, ако ще, и до вечерта, но някой каза, че на улица „Езерна“ някакви баби падат от прозорците. Тъй че тълпата около кооперативния магазин пооредя, след като мнозина се преместиха на улица „Езерна“.