Владимир Палей
Пламъчета

Във юнския сумрак, си спомням, през войната,

под ярката звезда, изгряла над простора,

видях как в малка къщичка на края на гората

проблесна светлинка в едничкия прозорец.

И мамейки към себе си, в страната на мечтите,

вечерната звезда блестеше горделиво,

а в дремещото село, там долу — сред брезите,

пламъчето земно мъждукаше страхливо.

Но синкавият дим се вдигна към звездата

от земното огнище във нишка непрекъсната

и някаква надежда долавяше душата –

че те горяха заедно в неуловима връзка.

 

Февруари 1917