Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Андрей Андреев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
Ще се върна при теб, мой самотен баща,
пролетта щом разлисти гората,
размразени реки щом се втурнат в степта
и запее скорец сред листата.
Стара шума в дворовете с теб ще горим
и от залеза пушекът златен ще става.
И градината заедно ще засадим.
И оградата пак ще поправим.
Ще пристигна в селцето ни не като гост,
в този край гост не мога да бъда.
Наследил съм от тебе селяшката кост
и душа — като кремъка твърда.
Затова и на всичко до днес издържах,
несломен от злините в живота:
мрачни шахти, вини и съмнения в грях
кръстопът на доброто и злото.
Ти си спомняш и друго — война връхлетя.
Хляб оскъден… Студено олово.
… Ще се върна при теб, мой самотен баща,
само слънце да грейне отново.
Само пролет да дойде по родния край,
задимят ли върбите при моста
като жълти пространства в полята през май –
с твоя внук ще пристигнем на гости.
По небето високо звезди ще блестят,
ще почукват в прозорчето клони…
Но боли, че годините бързо летят
и че зима ни чака зад склона;
че в човешката зрелост по-често звъни
неизбежният час за раздяла,
че един от прекрасните слънчеви дни
на живота ще бъде прощален.