Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stand, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Апокалиптична фантастика
- Дарк фентъзи
- Духове; призраци; демони
- Мистично фентъзи
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Технотрилър
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 100гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- maskara(2008)
Източник: Библиотеката на Александър Минковски
Издание:
СБЛЪСЪК. ЧАСТ І. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Любомир Николов, Весела ПРОШКОВА, Весела ЕЛЕНКОВА [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 446. Цена: 180.00 лв. ISBN: 954-409-113-0.
СБЛЪСЪК. ЧАСТ ІІ. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Александра ГЛАВАНАКОВА [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 351. Цена: 170.00 лв. ISBN: 954-409-114-9
СБЛЪСЪК. ЧАСТ ІІІ. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Мария Ракъджиева [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 464. Цена: 200.00 лв. ISBN: 954-409-115-7
Редактор: Весела Прошкова
Коректор: Лилия Атанасова
История
- —Корекция
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Сблъсък (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Сблъсък | |
The Stand | |
Автор | Стивън Кинг |
---|---|
Създаване | 1978 г. САЩ |
Първо издание | 1978 (в по-разширен вариант е издадена през 1990) г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър, пост-апокалипсис, фантастика |
Вид | роман |
Предходна | Сияние |
Следваща | Мъртвата зона |
Сблъсък в Общомедия |
Сблъсък (на английски: The Stand) е пост-апокалиптичен роман на ужасите на Стивън Кинг от 1978 г. Адаптиран е за телевизията през 1994 г., както и за комикс издаден от Марвел в 6 части.[1][2]
Кратко резюме
Сюжетът проследява събитията, случили се след разпространяването на смъртоносен вирус, съхраняван в свръхсекретна лаборатория. Вирусът убива за 24 часа. Групата оцелели трябва да се бори за живота си в един свят на разруха, смърт, глад и срещу злото, приело образа на могъщ магьосник, наречен Рандъл Флаг.
Източници
- ↑ King: Marvel to Adapt The Stand as a graphic novel[неработеща препратка], Newsarama, посетен на 15 септември 2009
- ↑ 1979 Award Winners & Nominees // Worlds Without End. Посетен на 15 септември 2009.
Външни препратки
21.
Стю Редмън се страхуваше… Взираше се през зарешетения прозорец на новата си стая в Стовингтън, щата Върмонт. В далечината видя градче, миниатюрни табелки, рекламиращи близката бензиностанция, някаква фабрика, главна улица, бариерата на магистралата, отвъд която се простираше гранитният гръбнак на Западна Нова Англия — Грийн Маунтънс.
Страхуваше се, защото новото му „жилище“ приличаше повече на затворническа килия, отколкото на болнична стая. Страхуваше се, тъй като Денинджър беше изчезнал. Не го беше виждал откакто целият смахнат цирк се премести от Атланта в Стовингтън. Дейц също го нямаше. Стю подозираше, че двамата са болни, или вече са мъртви.
Някой беше успял да избяга или болестта, пренесена в Арнет от Чарлз Д. Кемпиън, се бе оказала много по-заразна, отколкото се е предполагало. Така или иначе епидемиологичният център в Атланта беше разформирован и Стю си мислеше, че всички служители от въпросния център сега имат възможност да изучават върху себе си въздействието на вируса, наречен А-прим, или супергрип.
Все още му правеха изследвания, но някак си нехайно. Не спазваха установените часове, а резултатите небрежно нанасяха на бланки. Младежът подозираше, че някой им хвърля бегъл поглед, поклаща глава и ги пъха в машината за унищожаване на документи.
Но това не беше най-страшното. Най-много го плашеха оръжията. Сега сестрите, идващи да му вземат кръв, слюнка или урина, неизменно бяха придружавани от войник в бял херметичен костюм, въоръжен с пистолет в пластмасов кобур. Кобурът беше прикрепен към дясната китка, над ръкавицата на войника и Стю не се съмняваше, че ако започне отново с номерата, които прилагаше на Дейц, 45-калибровият пистолет ще изгърми, разкъсвайки единия край на кобура и от Стю Редман ще остане само спомен.
Привидното спазване на графика за изследванията означаваше само едно — вече не им беше необходим. Да бъдеш под арест беше лошо, но да бъдеш под арест и да си излишен — това бе направо страшно. Означаваше, че здравата си го загазил.
Всяка вечер Стю най-внимателно следеше новините в шест часа. Хората, опитали да извършат държавен преврат в Индия, бяха обявени за „чуждестранни шпиони“ и бяха разстреляни. Полицията все още издирваше виновниците за вчерашното взривяване на електростанцията в Ларами, Уайоминг. Върховният съд беше решил с шест гласа против три, че хомосексуалистите не могат да бъдат уволнявани от държавна служба. Днес за пръв път се бе промъкнала информация за нещо друго.
Официалните представители на Комитета по ядрена енергетика от Милър Каунти, Арканзас отричаха възможността за изтичане на гориво от реактора. Действително в атомната електроцентрала в градчето Фуке, намиращо се на петдесетина километра от тексаската граница, били констатирани незначителни повреди в охладителната система, но това съвсем не било повод за безпокойство. Военните подразделения били разположени в района като допълнителна мярка за сигурност. Стю се питаше какви ли мерки за сигурност би предприела армията, ако реакторът във Фуке наистина се повреди. Сигурен бе, че военните части са разположени в югоизточен Арканзас по съвсем друга причина. Та нали Фуке не се намираше много далече от Арнет.
В друг репортаж се съобщаваше, че грипната епидемия по Източното крайбрежие е в съвсем ранен стадий на развитие. Вирусът бил от руски произход и нямало повод за безпокойство, допълнителни мерки трябвало да се вземат само за много възрастните и съвсем младите хора. Някакъв уморен лекар даваше интервю в коридора на бруклинската болница „Мърси“. Обръщайки се към зрителите, той съобщи, че грипът бил доста упорит и препоръча да се вземат антибиотици. Когато понечи да добави още нещо, звукът изчезна, Стю виждаше как устните му се движат. На екрана се появи водещият от студиото и каза:
— Получихме няколко съобщения за смъртни случаи вследствие грипната епидемия в Ню Йорк, но при повечето от тях са изиграли роля известни допълнителни фактори, като замърсяването на околната среда и дори вирусът на СПИН. Упълномощените лица от правителствените здравни служби подчертават, че епидемията е предизвикана от така наречения „руски“ вирус, не от много по-опасния, наименован „свински“. Лекарите съветват болните да пазят леглото, да почиват, да пият повече течности и да вземат аспирин против високата температура.
Водещият бодро се усмихна… зад кадър някой кихна.
Слънцето залязваше, обагряйки небето в златист цвят, който скоро щеше да премине в яркочервено, сетне — в бледооранжево. Стю си помисли, че най-страшни са нощите. Бяха го преместили в непознат за него район на страната, който нощем му се струваше някак си враждебен. Въпреки че беше краят на пролетта, дърветата навън бяха напълно разлистени. През прозореца си той виждаше толкова зеленина, че се чувстваше странно, дори се боеше. Не му бяха останали никакви приятели — доколкото знаеше, всички хора, с които бе летял от Брейнтрий до Атланта, вече бяха мъртви. Беше заобиколен от въоръжени роботи, които му взимаха кръвни проби. Страхуваше се за живота си, въпреки че все още продължаваше да се чувства добре и започваше да вярва, че изобщо няма да се зарази от Това, каквото и да бе То.
Той потъна в размисъл — питаше се дали е възможно да избяга оттук.