Стивън Кинг
Сблъсък (17)

14.

Беше дванайсет без четвърт. Зад тясното прозорче мракът прилепваше към стъклото. Дейц седеше сам в канцеларията с разхлабена вратовръзка и разкопчана риза. Бе вдигнал крака върху плота на безличното метално бюро и държеше микрофон. Върху бюрото с тъпо упорство се въртяха ролките на старомоден репортерски магнетофон „Уолънсак“.

— Говори полковник Дейц — изрече той. — Намирам се в Атланта, база с кодов номер РВ-2. Доклад номер 16 на тема проект „Синева“, подраздел „Принц-Принцеса“. Този доклад, темата и подразделът са строго секретни, класификация 2-2-3, екземпляр единствен. Ако не си упълномощен да ме слушаш, приятел, върви по дяволите, додето не си попаднал на по-лошо място.

Той помълча и затвори очи. Ролките се въртяха равномерно и записващата глава добросъвестно внасяше в лентата необходимите електромагнитни промени.

— Тази вечер Принц направо ме побърка от страх — продължи най-сетне Дейц. — Няма да се впускам в подробности; сигурно всичко е описано в доклада на Денинджър. Той е като машина — нищо не пропуска да отбележи. Освен това запис на разговора ми с Принц е включен в общата документация, както и настоящият доклад, изготвен в 23:45. Така се бях вкиснал, че малко остана да го ударя, задето ми погоди такъв номер. Но вече не му се сърдя. Човекът ме постави на свое място и за секунда усетих какво е да умираш от страх. Трябва да кажа, че макар да прилича на Гари Купър, той е умно и страшно независимо копеле. Ако му се прииска, като нищо може да изобрети куп нови методи за пъхане на пръчки в колелата на нашата машина. Няма близки нито в Арнет, нито където и да било, тъй че шантажът отпада като вариант. Денинджър твърди, че имал неколцина яки доброволци, които с радост щели да го посъветват по въпросите на сътрудничеството. Нищо чудно да стигнем и дотам, но ако ми позволите да изразя лично мнение, смятам, че ще е доста по-трудно, отколкото си въобразява Денинджър. А може и да се окаже просто невъзможно. Държа да се отбележи, че засега съм против. Някога майка ми казваше, че мухи се ловят със захар, а не с оцет и в случая съм напълно съгласен с нея. Също така държа да отбележа, че Принц все още не е засегнат от вируса. Сами разбирате какво означава това.

Дейц отново помълча, като се бореше да прогони дрямката. За последните три денонощия бе спал само четири часа.

— Данни от 22:00 часа — изрече той делово и вдигна пачка листове от бюрото. Хенри Кармайкъл почина, докато разговарях с Принц. Онова ченге, Джоузеф Робърт Брентууд издъхна преди половин час. Денинджър едва ли е споменал в отчета си, че преди това се дуеше като пуяк. Брентууд внезапно даде положителна реакция на ваксина тип… ъъъ… — Той разрови отчетите. — А, ето го. Ваксина 63-А-З. Ако ви интересуват подробности, проверете в документацията. Температурата спадна, специфичното подпухване на шията изчезна, болният помоли за храна и изяде едно яйце с филийка препечен хляб. Говореше смислено, искаше да узнае къде се намира и тъй нататък. А сетне, около десет вечерта, температурата му скочи до небето. Започна да бълнува. Разкъса коланите, скочи от леглото и взе да се мята из стаята, бълвайки храчки наоколо, сигурно си представяте сцената. После падна и умря. Изведнъж. Екипът смята, че е станал жертва на ваксината. Тя подобри състоянието му за известно време, но после го уби, а и да не бе станало това, болестта вече се завръщаше. Тъй че пак ще трябва да почваме отначало.

Той помълча.

— И накрая най-лошото. Кодово име Принцеса отпада — можем спокойно да си я наричаме Ева Ходжис, пол женски, възраст четири години, раса бяла. Днес следобед нейната прекрасна каляска отново се превърна в тиква, теглена от четири мишки. На пръв поглед изглежда съвършено нормална, още не е подсмръкнала нито веднъж. Разбира се, потисната е и плаче за мама. А иначе не проявява никакви отклонения. Но е болна. След хранене бе отбелязано рязко повишение и спадане на кръвното налягане — единственият предварителен симптом, който успя да открие Денинджър досега. Преди вечеря той ми показа проби от гърлото й — благодарение на диетата пробите са великолепни, повярвайте ми — и в тях гъмжи от ония едри бактерии, които според него не са никакви бактерии, а инкубатори. Не разбирам как може да ги знае къде са и как изглеждат, а да не е в състояние да ги унищожи. Когато го питам, отговаря с купища учени приказки, но май и на него не му е ясно. Дейц запали цигара.

— И тъй, докъде сме тая вечер? Имаме болест с няколко ясно изразени стадия… но някои хора могат да прескочат един или друг от тях. Могат и да се върнат към предишен стадий. Понякога се случва и едното, и другото. Някои хора се задържат сравнително дълго време в ранния стадий, други профучават през етапите като с реактивна шейна. Един от двамата ни „чисти“ пациенти вече не е чист. Другият е трийсетгодишен каубой, който изглежда по-здрав и от мен. Денинджър сигурно вече му е направил милион изследвания, но до днес установи само четири отклонения от нормата. По тялото на Редман има доста бенки. Проявява лека склонност към хипертония — засега прекалено незначителна, за да се лекува. При нервно напрежение левият му долен клепач потрепва от време на време. Освен това Денинджър твърди, че пациентът сънува повече от нормалното — всяка нощ, почти през цялото време. Установено е чрез стандартни енцефалографски изследвания, преди нашият човек да обяви стачка. Друго няма. Просто не знам какво да мисля. Доктор Денинджър е в същото положение, както впрочем и хората, които проверяват изследванията на доктор Дементо… Боя се, Старки. Боя се, защото само много опитен лекар с пълно познаване на фактите би установил у болните нещо повече от обикновена настинка. Боже мой, та в днешно време никой не отива на лекар, преди да го сполети пневмония, подозрителна бучка на гърдата или тежък обрив. Пък и докторите не обръщат внимание на нещо по-дребно. Хората просто ще си стоят у дома, ще пият плодови сокове, ще си почиват… и ще умират. Но преди това ще заразят всички, с които са имали допир. Все още чакаме Принц — аз май споменах преди малко истинското му име, но вече не ми пука — да се разболее. Тази нощ, утре или най-късно вдругиден. А досега нито един от болните не е оздравял. Ония копелета в Калифорния са си свършили работата добре. Прекалено добре, ако питате мен. Говори Дейц, Атланта, РВ-2, край на доклада.

Изключи магнетофона и дълго гледа неподвижните ролки. После запали нова цигара.