Зинаида Хипиус
Стъклото

В една страна необичайна

сме свързани с победна тайна.

Но във живота, не случайно,

лежи зловещо между нас

стъкло от тъмнина и мраз.

Бих го строшил, но не умея,

за помощ да зова не смея;

до тъмното стъкло съм спрял,

в мъгла безцветна съм се взрял,

от стъкления студ уплашен.

Любов, любов! Чук дай ми страшен

ще има кръв и рани, но

ще мислим само за едно —

че във страна необичайна

не с наша воля, неслучайно

сме свързани с последна тайна…

 

И с теб под божие крило

ще счупим тъмното стъкло.

 

1904 г.