Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1900 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Станислава Миланова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
Харон е до мене — гребец безучастен.
Водите оловни са тежки и сънни.
Мъглата пронизва, а Стикс е безгласен.
Небесният свод е от камъни тъмни.
Достигнахме Лета — ни шепот, ни ромон.
Веслата клонати беззвучно се местят.
Фенерът треперещ подгони огромен
отблясък червен в камънака небесен.
Водата е мътна, от леност скована…
От блясъка силен с тревожна закана
политат след лодката в ужас безумен
една тъпа сова, два прилепа кротки,
вампир побелял, тънкокрил и безшумен,
а сякаш не мръдва проклетата лодка…
Вампирът ме стигна с крилото си влажно.
Без мисъл, аз ятото гледах послушно.
Й тук няма нищо голямо и важно,
и тук е сърцето все тъй равнодушно.
Как търсехме края понякога ние
и чакахме, вярвахме в смъртна надежда…
Но пусто в смъртта е и празно — не крия:
от скуката бягах, а скука ме среща.
От щастие, болка и страх — нито помен,
ни Лета за лек и забрава нашепва.
Безгласният Стикс е мъглив и злокобен.
По камъка ален отблясък потрепва.
1900 г.