Андрей Бели
Залез

Безкрайна шир. Полюшва се лениво

овес — трепти.

За същите мечти нетърпеливо

духът ми бди.

 

Печал ленива, виненозлатиста

се в облак скри

и обкръжена от дъга огниста,

в сребро гори.

 

Залязва слънцето в червено злато

и пак лети

върху овесите вълнение свято,

шуми — шепти:

„Душа, смири се: този ден приключи

сред златен пир,

здрачи над бившето благополучие

и тази шир.

 

Изнемощял — светът в покой заспива

и занапред

не чака никой пролетта красива.

И този гнет

 

хвърли! Тук нищо не остава.

Сам свършваш ти.

Светът изчезна — Господ го забравя.

Какви мечти

 

очакваш? Огледалната, огниста

шир облак скри

и обкръжена от дъга огниста,

сред кръв искри.“

 

Огромна тайна като роза жива

сега трепти.

Здрачи. Люлее се ленива нива,

шуми — шепти.