Вячеслав Куприянов
Пауза в свободния стих

Каквото и да казват, но най-важното

се случва не по време на говоренето

а в паузата —

в паузата поетът си поема дъх

в паузата на читателя трябва да не му достигне дъх

инак напразно остава движението на речта на поета

и неслучайно е казал за славея поетът Соколов Владимир —

„Как прелестно във паузата

въздухът пее вместо него“ —

така вместо поета

в паузата размишлява въздухът

 

Дори и в поезията нещо да не се получава

черновата винаги може да бъде поправена

Неправилно запълнената пауза е непоправима

само чуйте как я запълват със смях

с нечий хоров смях записан на лента

и го пускат по някаква тъпа тв-програма

и ето вие се смеете щом чуете пауза

а време за мислене и за разбиране не остава

тъй като човека мисленето го затруднява

но ако ви кажат това

вие кой знае защо се обиждате не на самите себе си

а на забравения от вас академик Павлов

 

Но аз всъщност исках само да ви кажа

за паузата в свободния стих

който е възможно и да не е стих

ако в паузата нямате за какво да помислите

и за това може би е виновен

самият поет или академик Павлов

или кучето на Павлов ако то не е заровено

някъде между първата и последната дума