Владимир Маяковски
Нощ

Белият и пурпурният — смачкани напосоки,

в зеления насипаха шепа дукати,

а в черните длани на прозорци високи

раздадоха запалени жълти карти.

 

За площади и булеварди не бе странно

да видят на зданията сини тоги.

Огньове венчаваха с пръстени от рани

глезените на бягащи дългоноги.

 

Тълпата — нашарена гъвкава котка –

се виеше, помамена от вратите;

всеки сякаш искаше да прикотка

отломъци смях от грамади стрити.

 

А аз пък, почувствал зовящите лапи

на дрехите, с усмивка ги попогалих,

с тенекия ги сплаших и със смях на арапи,

по челата разцъфтели от папагали.