Велимир Хлебников
Аз преплувах залива Судак…

Аз преплувах залива Судак.

Аз възседнах див жребец.

Аз възкликнах:

                Няма я Русия, няма е вече,

                Разколът като Полша я разсече.

И хората се ужасиха.

Аз казах, че сърцето на сегашния руснак виси като прилеп.

И хората се разкаяха.

Аз казах:

                О, разсмейте се, смехурковци!

                О, засмейте се, смехулници!

Аз казах:

                Долу Хабсбурговците! Усмирете Хохенцолерновците!

Аз писах с перо орлово. Копринено, златно — то се виеше

                около голяма върлина.

Аз бродех по брега на прекрасно езеро в цървули и синя риза. Аз

                самият бях прекрасен.

Аз имах стар меден кастет със шипове.

Аз имах свирка от два масура и отрязано рогче.

Аз бях фотографиран с череп в ръка.

Аз в Петровск видях морски змии.

Аз по Урал пренесох вода от Каспий в Карските морета.

Аз казах:

                Вечен е снегът на високия Казбек, но на мене

                по-мило ми е свежото кадифе на есенния Урал.

На Гребенските планини аз намирах зъби на скатове

и сребърни раковини, големи като колело на фараонска колесница.

 

1909–1910