Владимир Висоцки
Поет

Ако умреш трагично, ти си истински поет,

ако и срока спазиш, си чудесен.

Един на 27 излетя под пистолет,

друг в „Англетер“ намерили обесен.

 

На 33 — Христос, той бил поет, предупредил:

„Убиеш ли — помни, — ще те догоня!“

Опасно мисли. Току-виж, че нещо сътворил.

За всеки случай — в дланите пирони.

 

Замаян съм — числото 37 е пред мен —

от него приятен хлад се стеле.

Тогава и за Пушкин бе дуела назначен,

и Маяковски вещо се прицели.

 

На 37 още сме — коварно, ребром бог

въпросът е поставил: „Или — или?“

Рубеж, на който паднаха и Байрон, и Рембо,

а ние някак май сме се спасили.

 

Дуелът е отложен. А на 33 не знам

разпнат ли бях — не чувствах болка силна.

На 37 — не кръв — сивота избликна там,

над слепите очи — но не обилна.

 

„Душите им в петите са — какъв ти пистолет!“

Търпете, истерици вманиачени!

С пети по острието ходи бедният поет,

душата му е боса и ранена.

 

Как може „дълга шия“ да римува с „отрежи я“ —

да съкратят поета — повод ясен.

Но той изглежда радостен, че нож ще му забият,

заклали са го — значи, е опасен.

 

А вие, познавачи на фаталните числа,

като в харем държанки се мъчете.

По-дълъг е животът днес — при всички патила

отсрочен е и краят на поета.