Йосиф Бродски
Чаша вода

Ти стоиш, водичка, във чашата пред мене

и ме гледаш с очи, избягали изпод крана,

в които, блестейки, е раздвоена

прозрачната твоя вярна охрана.

 

И знаеш, че аз съм ти бъдещето: фуния,

одушевен стълб, перспективна несъразмерност;

чакат те влакната и тъмотията

на вътрешности, даже на артерии.

 

Но ти не се плашиш. В затворите има несметни

варианти за субстанции безприютни,

сравнено със свобода под тюл нарешетен

или пък със свобода абсолютна.

 

Вярно, можеш без мен. Но колкото по-дълго протакам

своя край, толкова по-късно ще свариш

да се превърнеш в дъжд зад стъклата,

шлифоващ без мен тротоарите.

 

1995