Александър Галич
Призори

А призори, щом задремят

мераци, печал и завист

и гостите се съвземат,

отпили водица с лед,

ще промълви стопанката:

— Да чуем ли оня запис?

И в чуждия дом ще влезне

гласът ми със глух фалцет.

 

Парченцата лед със крехък

звън ще се пораздвижат,

ръката върху покривката

ще вае неясен танц

и пак ще дрънчи китара,

и лентата ще се ниже,

и облаци ще запъплят

отново към Абакан…

 

И някакъв гост ще вметне:

— Смразяващ е този хумор

и как ли я мисли авторът,

да му се чуди човек!

— Ех, вие, Иван Петрович —

стопанката ще продума, —

не могат да сплашат автора:

починал е преди век…