Сергей Есенин
Старата ми рана не боли ме…

Старата ми рана не боли ме

и пиянството в сърцето няма глас,

а на Техеран — цветята сини,

в чайната лекувам аз.

 

Сам стопанин с плещи кръгли,

за да слави своята страна,

с чай пиалата ми пълни

вместо силни водки и вина.

 

Сипвай ми, любезни, но със мяра.

Във градината ти розите цъфтят.

Ненапразно без поквара

две очи под фереджето ме следят.

 

Във Русия пролетни момичета

на верижка като куче не държим.

Без пари се учим да обичаме

и кинжала там не е необходим.

 

А за таз със кръшно тяло,

със лице — предутринна заря,

в Хоросан ще купя шала

и с килим ширазки ще даря.

 

Сипвай ми от чая си прехвален,

аз не лъжа, но не съм глупак.

Най-добре за мене отговарям,

а за теб да отговоря — няма как.

 

Не поглеждай към врата стара,

през градината ти има таен път…

Ненапразно без поквара

две очи под фереджето ме следят.

 

1924