Николай Гумильов
Вратите на рая

Не със седем ключа от елмази

е затворил Бог към Рая входа.

Блясъкът му никого не блазни

и дори не знае го народът.

 

Той врата е на стена забравена,

с камъни и мъх, и нищо повече.

А до нея просяк — гост неканен,

е застанал с ключове на пояса.

 

Покрай него преминават воини,

рог тръби, сребро звъни в доспехите,

ела никой не поглежда кой е той –

светлият апостол — Свети Петър.

 

И мечтаят: „Там, на Гроба Божи,

ще отвори нам вратите Раят,

на Табор планината във подножието,

часът ни обетован ще удари“.

 

Тъй преминава тромаво народът.

Кънти и вие звънката гълчава.

Апостол Петър в скъсаната роба

там като просяк блед и нищ остава.