Николай Гумильов
Песента на Заратустра

Светли, млади мои братя,

в най-възторжени мечти,

аз приемам ви в обятия

мойте сини висоти.

 

Сенки, кръст и глина

крие мътната мъгла.

Властно и неотменимо

пак над тях е Светлина.

 

Пръстени разкошни бягат

във лазурна висота.

Знак за срещи слагат:

Вечната, бленувана мечта!

 

Горещо е сърцето на поета,

Блести, звъни като метал…

 

Душа без светлина е клета

и клетник е живелият в печал.

 

1905