Владимир Киршон
Попитах ясена

Ясена попитах аз:

„Къде ми е любимата?“

Не отвърна ясена –

кимна ми с глава.

 

Питах аз тополата:

„Къде ми е любимата?“

Скри се в миг тополата

в есенни листа.

 

Есента попитах аз:

„Къде ми е любимата?“

Есента отвърна ми

със проливен дъжд.

 

И дъжда попитах аз:

„Къде ми е любимата?“

Той — дъждът, заплака

в прашните стъкла.

 

Питах аз луната:

„Къде ми е любимата?“

А луната в облака

отговор прикри.

 

Облака попитах аз:

„Къде ми е любимата?“

Облака стопи се

в синьото небе.

 

Ти, приятелю, единствено

знаеш за любимата.

Скрила се е, знам това,

Моля те кажи!

 

И приятелят отвърна ми. —

Преданият, Честният:

Беше ти любима тя –

стана ми жена.

……………

Аз попитах ясена…

Питах и тополата…

Есента попитах…