Николай Агнивцев
Николета

Както винаги — вечерно,

Във опушена таверна

(При онази Николета

гдето е в гръдта налета)

Седем се събрахме. Ясно,

че ни се допи ужасно.

Със винцето на аванта

си говорихме за Канта,

в точната императива,

стигнахме дори до Хива,

до седящи vis-à-vis,

до избраната за мис,

и от там със мисълта

стигнахме до любовта.

И в такова състояние

в миг обърнахме внимание,

че онази Николета

(във гръдта добре налета)

е развратничка една…

спала в нашите легла.

— Не! — извикахме тогава.

Любовта е вечно цяла

няма да си я делим,

няма туй да й простим.

Нека чувства се гадина,

че е спала със седмина.

Съвестта й да изпитаме,

щом я викнем и попитаме:

— Я кажи ни Николета,

гдето си в гръдта налета,

как делиш легло, сърце

и със седемте мъже?

Отговора й ни изуми

— Седмицата има седем дни…

Аз мълчах като халосан.

Слава богу не са осем!!!

 

(Господ работата знай си

и не ги направил двайсет.)