Георгий Иванов
Теб не помня…

Теб не помня. Не желая.

В спомените ще съм сам?

Само това от днес ще зная —

позволено е да знам.

 

Краят земен. В дълга нишка

дим оставил е следа —

лястовичата въздишка

на душа във самота.

 

Краят земен. Там на края

синя вечност — празен храм —

това, което с теб не зная

и ненужно е да знам.

 

Ако кажа ти, че зная,

ще повярваш, но уви,

теб не помня — не желая,

не умея — разбери.

 

Но обичам те по-нежно,

по-красиво от преди…

безсърдечно, безнадеждно

в пустите мъгливи дни.

 

1959