Николай Олейников
Послание до една актриса

И със дрешки, и без дрешки,

вчера Ви видях.

От сърдечните болежки

изненадан бях.

 

Над система кръвоносна,

разклонена като храст,

врабешки мълниеносно

полетя безумна страст.

 

Не съмнения, не злоба —

отровителка сурова,

а нещастна и до гроба

вечновременна любов.

 

Проговори в мен стаена

със неплатоничен глас:

О, служителко на Мелпомена,

има ли место до вас…

 

1932