Расул Гамзатов
Жерави

Понякога си мисля, че войниците,

останали по бойното поле,

не са под корените на пшеницата,

а в жерави превърнали се те.

 

И досега от времената стари

летят и викат с тъжни гласове.

Когато сме печални, затова ли

мълчим и ние търсейки небе?

 

Аз виждам как във предвечерно време

те плуват горе в бялата мъгла.

Под строй. Навярно преди време

и хората вървели са така.

 

Но те летят във пътя си далечен,

подвикват в залезната тишина

и затова ли във гласа им вечен

човешка реч дочуваме едва.

 

Летят, летят ятата уморени,

летят в мъгла от гаснещият ден

със промеждутък малък разделени

— навярно пазят мястото за мен.

 

Ще дойде ден, със жеравното ято

ще полетя в мъглива пелена

и с птичи глас ще викам към земята

на живите любими имена.