Агния Барто
Първа любов

Всеки сам ще се досети

влюбена е Антонина

Е, на двайсет е — простете

много пролетна година.

 

Телефон надава вой.

Тони шепне — Това е той!

 

Стана ласкава и кротка

с лека гъвкава походка

Сутрин пее като птичка

Да, но нейната сестричка

каза в ранните зори:

Време ми е да се влюбя.

на тринайсет съм почти.

 

Тя момчетата огледа

във училище — по списък:

Юри? Много е дебел!

Петьо пък е много нисък.

Алексей добър е в час

— в него ще се влюбя аз.

 

Всички в картата следят

Ето Иртиш, Енисей…

А пък влюбената на чинът

нежно шепне: — Алексей!

Той я гледа ужасен

„Тя какво се пули в мен“

Въобще не я разбира

Ту усмихне му се мило

Ту за гумичка помоли

ту пък молива покорно

му подава най-любовно…

и го гледа със тъга.

Алексей не издържа

И след края на урока

напердаши я жестоко

 

— С първи влюбени терзания

почват първите страдания.