Марина Цветаева
Добре е, че скърбите не за мен…

Добре е, че скърбите не за мен,

че не за вас кръвта ми се вълнува

и че светът едва ли някой ден

под наште леки стъпки ще отплува.

Добре е, че в разпътен час дори

не казах дума грешна и лукава,

че тънък руменец не ме гори,

когато леко ви допра с ръкава.

 

Добре е, че с безпаметни слова

в прегръдките ви друга, друга пада

и друг целувам аз, но за това

не ме проклинате да тлея в ада.

Че мойто нежно име в ни една

безпътица не споменахте всуе…

Че никога в църковна тишина

над нас не ще запеят „Алилуя“!

 

Благодаря ви, че не бяхте лош,

че досега таите отклик верен

на всеки зов: за моя сън в среднощ,

за редките ни срещи в час вечерен,

за неразходки в лунен здрач стаен,

за слънцето, което косо плува,

и че — уви! — скърбите не за мен

и не за вас кръвта ми се вълнува.

 

1915