Марина Цветаева
На баба

Вашият остър момински овал,

роклята с гънки изкусни…

Бабо! Кажете ми, кой е ласкал

гордите някога устни?

 

Пръстите, свирили нежно Шопен

в блясък на дворцови зали…

Падат край вашия образ студен

къдри — подобно спирали.

 

Погледът — с тъмна и зла светлинка,

удар готов да отбие.

В младост жените не гледат така.

Бабо, коя ли сте вие?

 

Колко Възможности секнаха с вас

и невъзможности — лишна

всяка догадка е! — в земната паст

легнахте двайсетгодишна!

 

Ден се въззема и вятърът свеж

рони звезди потъмнели.

Бабо! Жестокият — в мене — метеж

ваше наследство не е ли?

 

1914