Марина Цветаева
Ще те отнема от всички простори, които влекат…

Ще те отнема от всички простори, които влекат,

защото лесът ми е люлка и гроб ще ми бъде лесът,

защото стоя на земята само с единия крак

и както единствено мога — за тебе ще пея пак.

 

Ще те отнема от всички вечери и времена,

ще те отнема от всички мечове и знамена

и кучето пред вратите ще прогоня в късния час,

защото по-вярна от куче ще ти бъда самата аз.

 

Ще те отнема накрая от една — от всички жени,

ничия аз ще бъда, ничий и ти остани.

И потрябва ли, в спора последен — не говори! –

от ръцете на Бога ще те отнема дори.

 

Но докато не дойде време смърт да те сполети –

о, проклятие! — недостъпен оставаш ти:

двете твои крила, загребали въздух, плющят –

защото светът ти е люлка и гроб ще ти бъде — светът.