Марина Цветаева
Пригвоздена

Пригвоздена съм на позорен стълб

от съвестта славянска и старинна.

С клеймо на челото и змийски зъб

в сърцето — аз твърдя, че съм невинна.

 

Че в мен царят покой и тишина

и аз усещам сладкия им досег,

че не по моя собствена вина

измолвам всяка радост — като просяк.

 

По колко ли добро и недобро

животът ми случайно е зашепил?

Къде е мойто злато? И сребро?

В ръката ми сивее само пепел.

 

С богатства други никакви не са

ме обградили хората щастливи.

И само пепел аз ще отнеса

във оня край на ласки мълчаливи.