Марина Цветаева
Любов! Любов! И в спазма, и без сила…

Любов! Любов! И в спазма, и без сила –

ще трепна — оживея — полетя.

О, мила! Даже в гробищна могила,

повярвай, няма с теб да се простя.

 

Дарени са ми две крила прекрасни

да разсека претеглянето зло.

Знам впримчени, безоки и безгласни,

но аз не влизам в тяхното число.

 

Протегнала ръце и стан упорен,

с единствен мах ще се изтръгна пак

от тебе, смърт! — Опален е до корен

лесът и се разтапя слегнат сняг.

 

И ако все пак — траурна и строга –

поискам да прекрача в оня свят,

това ще бъде само за да мога

да звънна в стих — и да разцъфна в цвят.