Марина Цветаева
Кой с тяло от камък, кой с тяло от глина…

Кой с тяло от камък, кой с тяло от глина,

а аз се сребрея и светя!

На дело — измяна, на име — Марина,

аз — тленната пяна в морето.

 

Кой с тяло от глина, кой с тяло от кости —

под гробните плочи почиват…

Аз в морския купел съм кръстена — после

във полета свой се разбивам!

 

През всяко сърце и през всякакви мрежи

аз ход своеволен проправям.

Не можеш — виж тези къдрици небрежни! —

от пяната сол да направиш.

 

В гранитните ваши нозе разпиляна,

с вълните възкръсвам и светя!

Да бъде нетленната весела пяна —

високата пяна в морето!

 

23 май 1920