Марина Цветаева
Муза

Ни диплом, ни родственост,

ни момък сърдечен.

Тя идва — откъсва се —

такава отвлечена!

 

В клепачите мургави —

стокрили пожари.

С десница обветрена

тя взе — и забрави.

 

Поли неповдигнати,

отломки съсечени.

Ни зла, ни прощаваща,

а тъкмо — отвлечена.

 

Ни плач, ни роптание:

Дотука, любими!

С десница обветрена

дари — и отмина.

 

Отмина — във писъка,

в гръкляна изсечена…

Пази я, о, Господи,

такава отвлечена!