Марина Цветаева
Харесва ми, че не от мен сте болен…

Харесва ми, че не от мен сте болен,

харесва ми, че не от вас съм болна,

че няма да въртим кълбото земно

под стъпките си във нощта спокойна.

Харесва ми, че мога да съм смешна —

разпусната — без с думи да играя,

и да не се червя, че по погрешка

докосваме се с дрехите накрая.

 

А също ми харесва, че пред мене

прегръщате спокойно друга,

че огън адов няма да ме вземе,

когато аз не Вас целувам.

Че името ми нежно, нежни мой,

от вас напразно няма да го чуя,

че никога в църковния покой

над нас не ще изпеят: „Алилуя“.

 

С ръцете и сърцето Ви благодаря,

че ме обичате без сам да знаете —

за редки срещи в залезна заря,

за нощното спокойствие, за дланите,

които са далече в слънчевия ден,

за наште неразходки в лунен час —

че болен сте — уви, но не от мен,

че болна съм — уви — но не от Вас.