Марина Цветаева
Ще те отвоювам от всички земи…

Ще те отвоювам от всички земи, от всички небеса,

защото лесът е люлката ми, а гробът ми е леса,

защото на земята стоя само на една пета,

защото мога да ти пея както никоя на света.

 

Ще те отвоювам от всички времена и от нощите — непрогледни

от всички златни знамена и от мечовете — победни.

Пред вратата ти песове ще прогоня, захвърляйки ключа,

защото във земните нощи по-вярна съм и от куче.

 

Ще те отвоювам от всичките други и от нея, която е ЕДНА,

няма да бъдеш ничий съпруг, аз — ничия жена.

В последния спор ще те взема (мълчи — това е съдба)

и от тази, с която Яков е стоял в нощта.

 

Но докато не скръстя ръце ти на гърди —

О, проклятие! — Все си оставаш — ти!

С криле, устремени в небесния хлад —

защото светът ти е люлка, а гробът ти — свят!