Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Електроник (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Рэсси — неуловимый друг, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Яню Стоевски, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2010)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2010)
Издание:
Евгений Велтистов. Победителят на невъзможното
Редактор: Весела Люцканова
Художник: Валери Павлов
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Ани Кожухарова
Съветска. Първо издание. ЛГ V. Тематичен № 4001030300. Дадена за набор на 10. VII. 1976 година. Подписана за печат на 15. XII. 1976 година. Излязла от печат на 20. XII. 1976 година. Поръчка № 184. Формат 1/16 60/84. Печатни коли 26. Издателски коли 24,26. Цена на книжното тяло 1,09 лева. Цена мека подвързия 1,14 лева. Цена твърда подвързия 1,35 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС — София, 1976
Държавна печатница „Тодор Димитров“ — София, 1976
Евгений Велтистов
Победитель невозможного
Фантастические повести
Москва „Детская литература“, 1975
История
- —Добавяне
Доктор фон Круг преглеждаше купчината радиограми. Експедициите на сънните стрелци излязоха неуспешни. Подводницата „Тон“, която искаше да улови Нектон, е задържана. Международният съюз за опазване на животните излезе с декларация, че ловуването със специални куршуми представлява опасност за животинския свят на планетата. В Гренландия, в Австралия, дори в антарктическата пустош на пингвините инспектори, доброволци, учени следяха Круговите стрелци.
Фон Круг разбираше добре, че е разорен. Компанията „Пеликан“ ще мине загубите за негова сметка — така е прието в света на „свободната инициатива“ и той, независимият изобретател фон Круг, след като загуби парите, земята, лабораториите си, ще стане обикновен служител на фирмата.
Фон Круг огледа кабинета си. Дъбово бюро, апарати — всичко е делово, познато. Докторът не обичаше големите градове, огромните зали, многото хора. Цял живот беше мечтал за нещо много просто и в същото време важно за човечеството. Оттук, от кабинета си, той би могъл да управлява всичко живо на света с едно обикновено натискане на бутона…
Доктор Круг си спомни своята горила от „Света на животните“, която му обърна гръб. Сега той признава, че това бе най-обикновена машина. Но с миналото е свършено. Фон Круг няма намерение да слага оръжие. Той гледа хладнокръвно в очите надвисналата опасност.
Докторът повика по телефона Мик Ури.
— Напоследък имахме много несполуки — каза студено професорът на помощника си. — Оставам с впечатление, че някой използува нашата информация. Разбираш ли, Ури?
Ури знаеше за провалите, но не можеше да се досети какво следва от това.
— Ето виж какво намерих. — Фон Круг извади от бюрото и подаде на помощника си един транзистор.
— Ясно — измърмори Ури.
— Знаеш ли къде беше скрит?
Фон Круг дръпна гоблена, натисна дъбовата ламперия и рече:
— Моля.
Те влязоха в залата, където бяха сметачната машина и радиоапаратурата.
— Тази безобидна наглед кутийка намерих в един от блоковете на машината. И са я поставили в деня — в спокойните думи на фон Круг настъпи кратко, но страшно мълчание, — когато ти, Мик Ури, докара момчето вместо модела. Ясно ли ти е сега?
Лицето на Ури стана червено. Пак тази глупава история! Нима за една грешка, за това, че беше сбъркал едно момче с друго, трябва да се разплаща толкова дълго?…
Фон Круг извади блока и внимателно постави транзистора на предишното му място.
— Какво да правя? — изхриптя Ури.
— Досега сме играли със затворени очи. Виждахме само едно: че решенията на противника са по-умни от нашите. Днес моята машина ще предаде последна информация за двете други машини. И ти ще уловиш една от тях, ще ми я донесеш. Толкоз.
— Адското куче ли — досети се Мик Ури. — Че аз ще го хвана с голи ръце, господин професоре.
— Виж какво, Мик Теодор Макс Ури — господарят за втори път произнесе цялото му име и това значеше нещо. — Наричай го както си щеш, ако щеш адско куче, но запомни: груба сила да не се прилага, оръжие със себе си да не вземаш.
— Но…
— Машината да ми се донесе в пълна изправност. Омръзна ми да я разгадавам по части, нужна ми е цялата система. А тук тя ще стане послушна, съвсем питомна.
— Ясно. — Лицето на Ури трепна в нещо като усмивка.
— Сандъкът с клопката е на аерогарата. Отваря се отвън. — Фон Круг захапа тънките си устни, като си спомни как Реси беше отключил вратата. — Идеята е проста: ние разполагаме със запис на гласа на господин Громов. Ти трябва детайлно да знаеш как да надхитриш двете умни машини.
Той включи магнитофона и зазвуча отдавнашният запис. Професор Громов говореше по радиото с Пен-дангалака, командира на бившия африкански отряд:
„Къде се намирате?“
„Драго ми е да ви чуя, господин професоре! В квадрат единайсет — четиридесет и две. Сега почиваме, тук вече е утро“…
„Горещо ли е?“
„Над петдесет!“
Фон Круг изключи записа.
— И така, самолетът за Индия излита след четиридесет минути… За машината на Громов, която е свързана с моята радиостанция, ще се предаде информация, че знаменитият бял тигър ще бъде заловен. Не се съмнявам, че Електроник заедно с втория модел по прякор Реси ще се опитат да спасят тигъра. В тази машинна битка трябва да победиш ти, Мик Ури. Там те чака емптометър… Надявам се, че си разбрал…