Евгений Велтистов
Електроник — момчето от куфара (5)

Фокусник на всички времена

И ето те влизат в парка. Посрещат ги румен Клоун, Учен чудак и Забавен Марсианец на кокили. Дават им маските на златната лъчиста звезда и на страшната мечка, в тяхна чест свири весел марш, кръжи по орбитата знаменитият спътник „Биб-бип“ и политат към небето мънички ракети. В парка има карнавал, днес на всички е весело, всички се смеят. И Серьожка се смее високо под маската на страшната мечка, хваща за ръка златната усмихната звезда и двамата тичат към „дяволското колело“. А после излитат нагоре, спускат се надолу, въртят се, въртят се, и гледат от високото града. След това се въртят на въртележката, правят лупинги със самолетите, излитат и се приземяват в космически кораб. През цялото време са заедно — Серьожка и Електроник. През цялото време са един до друг — Електроник и Серьожка.

А на малката сцена яма концерт. Стои на самия край тънко момиче, цялото в синьо, от глава до пети, дори; балоните в ръката му са сини и пее песенчица:

Балони, балони,

мои сини балони,

летете, балони,

носете, балони,

порива на мойта мечта

далече, далече,

над къщи и ниви.

Защо изведнъж замлъкна Серьожка? Защо стои съвсем тихо и не гледа Електроник, а момичето в синьо? Защо не ръкопляска както всички?

Излиза на сцената конферансието и казва:

— Днес дават концерт зрителите. Току-що чухте песен, която е съчинила самата певица. Свои песни, свои стихове, свое изпълнение! Моля не се стеснявайте!… И така акробатически етюд ще покажат братя Самоварови.

Защо Серьожка не гледа акробатите Самоварови? Защо е изтегнал врат и наблюдава как сяда момичето в синята рокля на първия ред? Защо дърпа Електроник към естрадата?

— Електроник — пошепна Серьожка на приятеля си, — моля те, излез. Покажи им фокуси.

— Не зная… — неуверено каза Електроник.

— Хайде, миличък, хайде, Електроша, хайде де, покажи им! Фокуси, разбираш ли, фокуси! Всички изведнъж ще се развеселят, ще ти ръкопляскат и аз най-силно от всички.

— Ще им покажа фокуси — съгласи се Електроник и тръгна заедно е приятеля си към кулисите.

Серьожка дръпна за рамо конферансието и почна да му обяснява, като сочеше маската на златната звезда:

— Тази маска е мой приятел. Той е чудесен фокусник. Аз го помолих и той се съгласи да излезе.

Конферансието стоеше и кимаше: тон разбра всичко от половин дума.

— Как да те представя? — попита той Електроник.

— Обявете просто — каза със скърцащ глас маската. — Изпълнява фокуси най-великият фокусник на всички времена и народи, който е играл някога, играе сега или ще играе в бъдеще.

Серьожка се усмихна: „Виж го ти Електроник! Истински цирков артист. Хич не се стеснява. И фокусите му навярно са чудесни.“

А конферансието си помисли: „Охо! Ама че скромност!“ Но той излезе и обяви така, както му беше казано. Усетът му подсказваше, че ако най-великият фокусник се провали, зрителите ще вземат всичко за шега.

— Сега ще им покажеш! — тихо каза Серьожка на Електроник, като поглеждаше през пролуката на маската си момичето в синята рокля на първия ред. — Чувствувам, че ти си не само най-добрият бегач в света, но и най-големият фокусник. Електроник, я свали маската. Нека те видят всички!

— Сега ще им покажа всичко — спокойно повтори Електроник и послушно свали маската си.

Фокусникът излезе на сцената и вдигна ръка. Отначало всички гледаха ръката и едва после видяха, че електрическият роял започна да се движи и, скърцайки с колелцата си, се скри зад кулисите.

— Вятър работа! — високо каза едно момче на първия ред. — Вързали са го с въженце и го теглят.

Но на конферансието, който стоеше зад кулисите, очите се ококориха: той виждаше, много добре виждаше, че никой не тегли рояла! Роялът се движеше сам и силно скърцаше с колелцата си. Фокусникът отпусна ръка надолу и роялът се спря. А момичето със синята рокля се повдигна от мястото си, за да види какво ще стане по-нататък.

Неочаквано за зрителите фокусникът направи салтомортале и по сцената заиграха тънки сребристи гривни. Те подскачаха с приятно звънене и блестяха толкова ярко, че зрителите замижаха.

Тихо и плавно засвири оркестърът. Фокусникът мръдна ръка и гривните се търкулнаха по сцената, направиха кръг, после втори, трети. И ето, като звъняха и блестяха, те вече се пръснаха на разни страни и се завъртяха в кръг, също като циркови кончета. А фокусникът дори не гледаше към тях, затвори очи, уверен, че всички гривни се покоряват на плавните движения на ръцете му, че те се въртят като пумпали на едно място, подскачат нагоре и надолу и нито една не пада.

Зрителите ръкопляскат и викат браво, заглушават оркестъра, а най-силно ръкопляска маската с мечата глава. Серьожка беше възхитен. Виж какво чудо бил този негов приятел! Той виждаше как притаи дъх момичето със синята рокля. Какви големи и тъжни очи има… Ето, тя се усмихна! Юначага Електроник! И той, Серьожка също е юнак: веднага разбра, че Електроник е чудесен фокусник. Ако се случи да се запознаят, точно така ще се представи: приятелят на фокусника.

— Ясна е работата — дълбокомислено измърмори всезнайкото от първия ред. — В ръката си има електромагнит. Притегля и отблъсква. Чудеса по света не стават.

Стават. Но рано или късно свършват. И всички много съжаляваха, че гривните внезапно изчезнаха. Те се събраха на едно място, за миг фокусникът се обърна с гръб към зрителите — и ето вече гривните ги няма. Само конферансието забеляза, че гривните изведнъж подскочиха и се оказаха на ръката на фокусника като истински гривни.

А фокусникът вече взема от едного от публиката цигара, припалва, благодари и пуска струя дим. Пухкавото облаче лети към първия ред.

— Той пуши! — възмути се някаква жена.

— Това е нарочно, това е фокус — успокои я съседът й. Серьожка гледа с недоумение цигарата в ръката на приятеля си, но в този момент от дима се посипаха върху публиката разноцветни кърпички. Червени, сини, жълти, зелени, бели… Всички скочиха, заръкопляскаха, смееха се високо, взеха да ловят кърпичките. А Електроник продължаваше да пуска и пак да пуска кръгли бели облачета. Те като малки клъбца летяха по всички редици и сееха дъжд от весели парашутчета, които сякаш извираха кой знае откъде.

Но ето шумът стихна, зрителите седнаха на местата си. Фокусникът се поклони и с хрипкав глас каза:

— Предмети. Давайте ми предмети.

Скочи едно момче и за миг събра в шапката си часовници, писалки, гребенчета, портмонета. Залата утихна. Подадоха шапката с предметите на фокусника.

— Ап! — викна фокусникът и пред очите на всички глътна ръчния часовник с жълтата каишка. — Ап!… Ап!… Ап!…

И след жълтата каишка последваха другите предмети от шапката. Фокусникът гълташе часовниците леко и непринудено, сякаш бяха вишни или сливи. Той пъхаше в устата си с леко хриптене дългите автоматични писалки, гребенчетата и без да му мисли, налапваше портмонетата. Само се чуваше:

— Ап!… Ап!… Ап!…

Зрителите притаиха дъх. Цареше напрегната тишина. Конферансието кой знае защо пребледня.

— Край — спокойно каза фокусникът и се поклони.

Чуха се слаби аплодисменти. Зрителите чакаха продължение. А фокусникът тръгна към кулисите.

— Ей, приятелю! — викнаха от редиците. — Да не забравиш да върнеш часовниците!

И в този момент всички скочиха. Фокусникът припна от сцената, затича към оградата и като направи гигантски скок, се преметна от другата страна. Зрителите хукнаха след него. Те, разбира се, не знаеха, че фокусникът бяга не по свое желание: както и сутринта изведнъж го подгони напред силното напрежение на електрическия ток, включено от разсеяния професор. Зрителите не знаеха нищо за фокусника, те тичаха за своите неща. Но не можеха да настигнат момчето.

Конферансието смутено се заоглежда. Другият фокусник с мечата маска също беше изчезнал. На стола лежеше само забравената картонена звезда.

— Казвах ли ви аз, че е мошеник! — възхитено крещеше момчето от първия ред. — Знаем ги ние тия фокусници! Не го ли настигнахте? Ха-ха-ха!

А момичето със синята рокля стоеше спокойно сред суматохата и гледаше прозирната кърпичка. На нея бяха щамповани личице с чип нос и непознатата дума: „Електроник“.