Евгений Велтистов
Електроник — момчето от куфара (16)

Разговор с гъсока и змееносеца

Върнаха се от цирка късно. Серьожа предчувствуваше, че с право ще го гълчат в къщи, и не можеше да измисли как да се отърве от неприятностите. Разбира се, и с пръст няма да го пипнат, но непременно ще му четат морал. Какви добри и послушни синове имат хората и какви щастливи родители имат тези синове. В десет часа всички момчета лягат в леглата си и никой не изчезва в тъмното, не кара родителите си да се тревожат… С една дума, ще има доста укори, от които можеш чак да се разревеш. Слушаш, слушаш — и ти се струва, че на гърба ти един след друг слагат големи камъни и ти все се прегъваш под тежестта им и не можеш свободно да си поемеш дъх. Каква сила имат само тези жални думи!

Нашите приятели стигнаха вече до входа и изведнъж товарът се свлече от гърба на Серьожка. Той беше измислил изход.

— Електроша, ти си спокоен човек… — започна той.

— Да, спокоен съм.

— Можеш ли да слушаш спокойно всякакви жални думи?

— Мога.

— Тогава ето що…

Серьожка разви най-подробно плана си. Главното беше мълчаливо да изслуша всичко, да се откаже от вечеря и, като каже, че го боли глава, да легне да спи.

— Пък аз ще се промъкна после, имам ключ. — И Серьожа поведе Електроник към асансьора.

Още щом вратата след Електроник се затвори, Сироежкин разбра, че няма да избегне укорите. Защото трябваше да знае какво става зад вратата. И все пак беше по-приятно да подслушваш, отколкото да стоиш пред майка си с наведена глава. Серьожка долепи ухо до ключалката и чу следните думи.

Майката. Серьожа, така не бива. Знаеш, че ние с татко ти се тревожим. Поне да беше позвънил…

Пауза.

Майката. Нима е толкова трудно да се намери в цирка телефон? Добре че се сетих да позвъня на Каролкови и Вова каза къде се губиш.

Пауза.

Майката. И изобщо защо от други хора трябва да научавам за твоите работи? Добре тичаш, увличаш се по математиката, пишеш интересни статии в стенния вестник… Но защо за това не знаем нищо нито аз, нито баща ти?

Пауза.

Честно казано, такъв разговор Серьожка не очакваше. И вече съжаляваше, че не е той сега от другата страна на вратата. Ех, какъв простор би дал на езика си! Така би описал своите (по-точно на Електроник) успехи, че биха му простили всички грехове за две седмици напред. А пък този Електроник какъв чудак е, хич не се досеща за това! Изпусна такъв удобен момент…

И Серьожка от възбуждение дори драсна по вратата…

Майката. Защо си станал такъв потаен? Защо мълчиш?

Бащата (вика от стаята). Сега той е премного знаменит, за да разговаря с нас!

Майката. Да, виждам, че успехите ти замаяха главата. Ха иди да вечеряш.

Електроник (пресипнало). Не ми се яде, изядох пет пироги.

Серьожка се усмихна: най-сетне и Електроник отвори уста, кара точно по неговите съвети. И тук нашият заговорник побледня. Още първата фраза на Електроник предизвика неочаквана реакция…

Майката (изплашено). Защо ти е прегракнал гласът? Навярно си ял пет сладоледа, а не пироги!

Електроник (прегракнало). Не, пироги.

Майката (разтревожено). Но къде си простинал?

Електроник (съвсем пресипнало). Спи ми се. Здрав съм. Боли ме глава.

„По-добре съвсем да си беше мълчал! — възмущаваше се зад вратата Сироежкин. — Или да беше признал, че си ял сладолед. Тогава всичко е ясно — ангина. А защо си спомни за главоболието? Когато боли глава, никой не те закача. Но щом има хрипове, че още и главоболие, това вече е подозрително. Току виж, че мама надзърне в гърлото му и види, че пред нея не стои нейният син!…“

От преживяванията и страха съвсем здравият Сироежкин се изпоти и усети слабост в краката…

Майката (съвсем паникьосана). Колко ти е студено челото! Веднага в леглото! Сегичка ще ти дам юргана!

Бащата (изскочил в коридора). И утре сутринта — лекар!

Серьожка така се изплаши, че още половин час или дори час ходи по площадката на стълбището. Когато отвори вратата, ръката му трепереше. Като стигна до леглото, той побутна Електроник. После много предпазливо го настани в гардероба, заключи вратичката, скри ключа под възглавницата и си даде дума никога вече да не възлага на Електроник обяснения с родителите му.

На сутринта не стана нужда от лекар. Серьожка предварително оправи леглото си, показа на майка си гърлото и дори си измери температурата. И за да навакса изпуснатото, в най-ярки цветове обрисува своите победи.

Баща му и майка му отидоха на работа с повишено настроение. Предполагаемата потайност в характера на сина им се беше изпарила заедно с простудата.

Още щом вратата след родителите му се затвори, Серьожка отключи гардероба и поздрави приятеля си:

— Здравей! Вече не те боли гърлото, а?

— Не ме боли.

Електроник спокойно излезе от гардероба, като държеше купчина книги и изгорялата крушка.

— Половината не можах да прочета — оплака се той. — Другият път ми дай и запасна крушка.

— Ако можех, бих ти подарил хиляда прожектора.

— Не са нужни хиляда — отговори Електроник. — По-добре ми дай запасни части от телевизора, ако имаш.

— Имам развален транзистор — спомни си Сергей. — А защо ти е?

— Става. През нощта ще монтирам в себе си телевизор. И денонощно ще получавам нови знания.

— И няма ли вече да ходиш на училище? — изплаши се Сергей.

— А, защо, ще ходя — успокои го Електроник. — Работата е много проста. Аз например мога да отговарям, когато съм на дъската, а в същото време ще приемам вълните на телевизионната кула.

— Ти си най-добрият изобретател в света! Ти си най-добрият в света дресьор! — от удоволствие Сергей се засмя като си спомни как вчера Електроник взе ума на целия цирк. — Разбрахме се, нали! — завика той. — Ще ти дам транзистор, но ти ще ми разказваш филмите, които не ще мога да гледам.

— А защо се смееш? — попита Електроник.

— Спомних си как здравата изплаши маймуните, Електроша, а с кои още от дивите животни и птици можеш да разговаряш?

— С враните, гъските, лястовичките, делфините, лъвовете, тигрите, вълците…

— Чудесно! Значи историята за Маугли, как той живял в джунглите и разбирал всички диви животни, и дружал с тях, и се борил с тигъра Шир-Хан — всичко това не е измислено? Всичко това наистина е могло да се случи?

— Разбира се, можеш да се научиш да разбираш всички животни и тогава лесно ще ги управляваш — потвърди Електроник. — Сигналът за опасност, записан на магнетофон, ще прогони от полето враните. Делфините ще разучават къде има пасажи с риба и морски течения. А лъвовете в резервата ще бъдат викани за обяд по радиото. Трябва да се понаблюдават, да се съпоставят сигналите с поведението им и тогава ще стане ясно каква информация носи всеки сигнал, какво точно означава.

— Сече ти ума, Електроша! — с уважение каза Серьожа. — Как си се сетил за тия неща?

— Професорът ме учи. Той е най-великият човек, когото познавам. — Колкото и да е странно, винаги равният глас на Електроник звучеше почти тържествено.

Серьожка не забеляза това. Той беше премного възбуден.

— Слушай, Електроник, я поговори, моля ти се, с мене. Ти ще си дресьорът, пък аз… Какво да избера, та лесно да те разбирам? — Аз ще съм гъсок! Честна дума, ще съм съобразителен гъсок. Тази птица ми е добре позната.

Серьожка замаха е ръце, зашляпа по пода с босите си крака и дори погледна пръстите си — дали по тях няма ципи. После протегна врат и засъска страшно.

— Приличам ли? — завика той.

— Га-га-га — каза Електроник.

— Какво? — попита Серьожка.

— Га-га-га-га-га — продължи Електроник.

„Гъсокът“ в недоумение сви рамене:

— Не разбирам.

— Не разговаряй — напомни му дресьорът. — Изпълнявай командите.

„Гъсокът“ имаше такъв смаян и безпомощен вид, че дресьорът престана да гака и каза:

— Добре. Ще разшифровам тези сигнали. Три пъти „га“ значи: „Пазете се, пазете се!“ Пет пъти „га“ — „Да не се задържаме тук, да вървим нататък“, Шест пъти — „Тревата на тази поляна не е кой знае каква, но общо взето може да се пасе“. А фраза от седем „та“ е най-приятната: „Тук има какво да си похапнем“. Разбрано ли е?

Серьожка само мигаше.

— Разбрано… Пък аз си мислех, че това е най-глупавата птица: кряка си да се намира на работа. Значи, когато по-рано сме играли на „гъски и вълци“, ние сме разговаряли точно като гъски.

Серьожка скочи и издекламира:

Гъски, гъски!

        Га, га, га!

Искате ли да ядете?

        Да, да, да!

Жалко — каза той и въздъхна, — че вече съм станал голям за тази игра. Инак бих накарал всички „гъски“ да говорят само на гъши език. И ние бихме надхитрили всички „вълци“. Пък какво толкова ще съжалявам! — съвзе се Сироежкин. Той се покашля и продължи с достойнство: — Ние с тебе, Електроник, не сме малки, ние трябва да движим науката. Хайде например да преброим колко звезди има на небето!

— Че те вече са преброени — спокойно каза Електроник. — В нашата Галактика, наречена Млечният път, има около сто и петдесет милиарда звезди.

Серьожка поклати глава:

— Множко са. Бях чувал, че са много, но не запомних точно колко. И още бях чел, че на планетите, които се намират при същите условия като Земята, непременно имало живот и разумни същества.

— Едни предполагат, че тези планети са няколко милиона, други — че са по-малко — уточни Електроник.

— Пък аз все си мислех — защо тогава не получаваме никакви сигнали от другите светове?

— Може би защото Земята се намира далеч от центъра, в слабата спирална клонка на Галактиката? — предположи Електроник.

— Зная, че живеем на самия край на Млечния път — махна с ръка Серьожка. — Но нали нашите радиотелескопи разучават другите галактики. Апаратите са поставени в действие. А никакви сведения не постъпват. Сякаш са ни забравили.

— На нас просто не ни обръщат внимание — потвърди Електроник. — Например учените, които живеят на далечна планета, на някоя съвсем друга галактика, могат да предположат, че атмосферата на Земята е нажежена до милиард градуса. Защо? Отговорът е прост: тези учени измерват температурата на атмосферата по силата на радиоизлъчванията на Земята. А на Земята работят мощни телевизионни предаватели, които дават силни излъчвания. И ето че на далечната планета вестниците пишат: Земята постепенно се разпада от високата температура…

— И тъй да е — мрачно каза Сироежкин. — Все пак ние улавяме техните сигнали. А ти ще можеш ли да ги разшифроваш?

— Ще опитам.

— Разбира се, ще можеш! — Сироежкин никак не се съмняваше в способностите на Електроник. — Хайде аз да ти изпращам тайнствени сигнали от далечна планета, а ти ги разшифровай.

— Добре — каза Електроник. — Съгласен съм.

Серьожка за миг се преобрази. Той покани Електроник да седне на бюрото, подаде му молив и тетрадка. Отвори гардероба, извади всички чекмеджета за бельо. На пода полетяха палта, куртки, шапки, изгладено бельо.

— Не ме гледай! — викаше Серьожка, като хващаше разни неща и не знаеше какво да навлече на себе си. — Засега се съсредоточавай. Ти чисто и просто си землянин. А сега пред тебе ще застане жител от друг свят!

И той наистина се яви пред землянина в такъв вид, че ако на мястото на спокойния Електроник беше някой друг, той не би знаел какво да си помисли. Можем да бъдем сигурни, че и родителите не биха познали сина си в това странно същество, увито в бял чаршаф от глава до пети и обвързано с пъстри шалове, с черни очила, със синя шапка от торшон и с ярки линии от червило по бузите.

— Прекрасно — каза Електроник. — Видът ти никак не е земен. — Аз съм готов.

— Първо да изберем звездната система, в която се намирам — тържествено заяви жителят на другия свят. — Та да звучи красиво. Голямата мечка, а? Мъглявината на Андромеда? Скорпион? Но какво да бъде тогава? Мечка, андромед или скорпион? Не искам! Ще бъда… Ура, сетих се! Ще съм змееносец от планетата на Съзвездието Змееносец!

— Слушам те, змееносецо — напомни за себе си землянинът.

— Сега… Внимание!

Серьожка изтича в съседната стая и почука с юмрук по стената. Като се убеди, че звукът е силен и ясен, взе от масата желязната ваза, започва да почуква: точка — тире — точка — тире.

— Хайде разшифровай! — викна Серьожка.

— Тук няма нищо за разшифроване — каза Електроник и влезе. „Аз, Змееносецът, изпращам пламенен привет.“ Азбуката на Морз. Метод, отдавна остарял в телеграфа. Не можеше ли да предадеш поздрава си по-тайнствено?

— Нищо друго не можах да измисля — призна си змееносецът.

— Тогава това никак не е интересно — прозвуча присъдата на землянина.

— А откъде да знам какъв е животът там, на този Змееносец! — ядоса се Серьожка. — Може би там дърветата пасат по ливадите като крави. А кравите обратно — растат на опашки! Откъде да знам какви са на змееносците ръцете и краката, очите и ушите и какво ни съобщават за себе си! О, изгорях от жега с този калпак!…

Змееносецът нервно смъкна от главата калпака и почна да се съблича. И наистина, положението му беше сложно. И землянинът, изглежда, разбра колко трудно е да си представител на друг свят.

— Не се сърди — каза той, — хайде да играем на обратното. Да изпращаме наши сигнали от Земята.

— А ти знаеш ли какво трябва да предаваме? — зарадва се Серьожка.

— Зная. Записвай. Сега ще съставим системата.

Електроник ходеше из стаята и разсъждаваше:

— Наблюденията показват, че във Вселената действуват едни и същи физични и химични закони. Затова взаимното разбиране с други светове е възможно. Като начало ще изпратим редица условни знаци.

— С какво ще ги изпратим? — учудено попита Серьожка другаря си.

— Това няма значение — дали ще е със светлинен лъч или по радиото. Важен е самият принцип на космическите преговори. Пиши: две точки, знак за повече, точка. Три точки, знак за по-малко, четири точки.

Серьожка записа:

..>. …<….

— Сети ли се? — попита Електроник — Да предположим, че в първия случай това са две кратки светвания, после дълго светване и пак кратко. Така ние установяваме математическите знаци. И преминаваме към обясняване на алгебрата. Предаваме неравенството и се запознаваме с абстрактно число, например: сто плюс „а“ е повече от десет плюс „а“. (Серьожа записа: 100+а>10+а). После се запознаваме с въпроса. (Серьожка пише: х+10=111; х=?; х=101). Обясняваме единицата дължина на нашето време. И така нататък.

— Гениално! — въздъхна Сироежкин. — Никак не ми е дошло на ум, че и космическият език е също математика. Май и аз ще стана математик-програмист — добави той вече за себе си.

— Всичко това не съм го измислил аз, а учените — каза Електроник. — Нарича се „линкос“ или „лингвистика на космоса“. Линкос обяснява какво е човекът, какво е поведението му, какви резултати в науката и практиката е постигнал. Може би съществуват и други космически езици, които аз не зная, но главното в тях ти вече си забелязал: всички са изградени върху математиката, защото тя е разбираема за разумните същества на Вселената.

Серьожка лукаво се усмихна, като слушаше всичко това. Докато Електроник приказваше, той измисли един много хитър въпрос.

— Кажи, Електроник, може ли да се предаде с този линкос това, което ти говори вчера с майка ми?

— Разбира се — веднага отговори Електроник — Няколко лица водят разговор на математическа тема, няма значение за какво именно става дума. Как да набереш телефонен номер, как да вечеряш, как да легнеш да спиш — всичко това може да се изрази математически. Действуващите лица са три. „А“ — твоята майка — поставя задачите. „В“ — това съм аз — винаги решава задачите вярно. „С“ — това си ти — обикновено се бърка, дава неправилни отговори. И така „А“ моли „С“ да реши задачата: „Защо не позвъни, защо не вечеряш, защо ти е прегракнал гласът?“ „В“ решава задачата вярно: „Изядох пет пирожки, искам да спя, здрав съм“. Но „А“ — твоята майка — казва: „Лошо!“ Защото тя е питала „С“, т.е. тебе, а не „В“. На сутринта „С“ дава на „А“ същите отговори и тогава „А“ го хвали: „Добре!“ Ето че е обяснено правилото за вежливост: не отговаряй на въпрос, който не е отправен към тебе.

— Ха-ха-ха-ха! — залива се в смях Сергей. — Юначага, разбрал си кое как трябва да е. Давам ти честна дума: с мама ще говоря само аз.

Той пише нещо на лист, после сгъва листа през средата.

— Сега прочети мнението ми по един много важен въпрос. Пък аз да измия червилото от лицето си.

И той изтичва в банята.

Електроник разгръща листчето и чете.

„Защо да търся жители на други светове, когато живият нечовек, моят приятел и брат по разум, винаги е редом с мене??? Наричат го Електроник!!!“

А под тези редове са нарисувани две смешни човечета, които стоят, хванати за ръка.

— Благодаря — казва Електроник. — Ти си истински приятел. Знам това.