Евгений Велтистов
Електроник — момчето от куфара (12)

„Столът на годеницата“

Фамилното име на математика беше Таратар. Учениците го обичаха. Таратар Таратарич — така момчетата наричаха учителя си — никога не бързаше да постави двойка. Когато ученикът мънкаше и стоеше объркан на черната дъска. Таратар го гледаше с лека насмешка, изпъкналите стъкла на очилата му бляскаха и гъстите му като четка мустаци мърдаха. После той поканваше желаещите да обяснят грешката и казваше на класа: „Ако някой не знае дадена тема, нека вдигне ръка и каже, а да не губи времето на всички. Съвсем ми е безразлично дали този ученик си е купил кънки, или е бил на гости, или просто е забравил да си научи урока — двойка няма да му пиша. Но дългът му си остава и аз кога да е ще му напомня…“ И Таратар не забравяше да изпита объркания втори път.

Докато Гусев рисуваше на дъската чертежа на Питагоровата теорема, Таратар, леко прегърбен, поставил ръце отзад, ходеше между редиците на чиновете и надничаше в тетрадките.

— Е — каза той на Гусев, — свърши ли?

Макар кимна.

— Всички ли бихте направили чертежа така? — попита Таратар класа.

— Не — отвърна Професора.

— Моля, Каролков, подскажи.

— Трябва още да се прекара диагонал в правоъгълника.

— Правилно. Сега, Гусев, доказвай.

Макар криво-ляво с помощта на Професора доказа теоремата. Въздъхна тежко и седна на мястото си. Професора му помогна да отърси от куртката си тебеширения прах.

Учителят пак се обърна към класа:

— Това доказателство е дадено в учебника. Знае ли някой друга доказателства?

Преди Професора да успее да вдигне ръка, Електроник стана:

— Аз.

Таратар беше малко поучуден: Сироежкин никога не проявяваше особена активност, а сега дори стана.

— Моля, Сироежкин — каза учителят.

— Мога да приведа двайсет и пет доказателства — с прегракнал глас каза Електроник.

В класа проехтя силен шум от учудване.

Мустаците на Таратар щръкнаха.

— Ха де, ха де… — каза той и помисли: „Гласът на момчето мутира. Преходна възраст. И колко е самоуверен… Да видим ще издържи ли тази роля до края.“

Тебеширът в ръката на Електроник бързо заигра по дъската и ето триъгълникът вече е готов, обкръжен с квадрати.

— Най-простото доказателство на теоремата е направил старогръцкият математик Евклид — каза дрезгаво Електроник и после за броени секунди обсипа слушателите със сравнението на геометричните фигури. — Учените считат — продължи бойко Електроник, — че това доказателство на теоремата Евклид измислил сам. Както е известно, за Питагор Самоски ние почти нищо не знаем. Освен това, че е живял в шести век преди нашата ера, формулирал теоремата си и бил родоначалник на първата в света математическа школа. Евклид преди повече от две хиляди години събрал всички известни нему аксиоми. Може да се каже, че той е основал геометрията. Евклидовата геометрия остава без изменения до деветнайсети век, когато руският учен Лобачевски съставил нова система.

— Правилно — потвърди Таратар. — Продължавай, Серьожа.

Класът учудено притаи дъх. Дори на последния чин, където седят любителите на всевъзможните развлечения, престанаха да играят на „морски бой“.

А Електроник вече начерта три нови фигури. Той разказа как са формулирали знаменитата теорема древните гърци, индийците, китайците, арабите.

Таратар успя само да вметне:

— В древността, момчета, Питагоровата теорема са я знаели само отделни учени, посветени в тайнствата на математиката, а сега я учат всички.

Тебеширът на Електроник рисува ли рисува. Трупат се квадрати и триъгълници, от триъгълниците израстват квадрати, делят се квадрати на триъгълници. Сипят се думите: „Методът на събирането… Методът на деленето… Методът на изваждането…“ Дъската се покри с равни многоъгълници, всички виждат чертеж на паркет и са учудени, че и това било доказателство на Питагоровата теорема.

А Електроник продължава:

— Методът на „редене на паркет“. Така се нарича.

После той пак чертае квадрати по страните на триъгълника, дели ги на равни части и се обръща към слушателите с няколко думи:

— Тук всички разсъждения са заключени в една дума: гледайте! И всичко ще видите!

Момчетата се вглеждат в дъската.

Таратар кима и се усмихва.

— Най-после, „столът на годеницата“ — хрипкаво произнася Електроник.

Класът не издържа и се смее гласно.

— Аз казах правилно — като се обърна към класа, повтори Електроник. — „Столът на годеницата“. Тази фигура не съм я намислил аз, а индийците и то в девети век.

„Столът на годеницата“ вече е нарисуван на дъската. Това е петоъгълник, поставен на правия си ъгъл, със седалката нагоре. Едва ли ще можеш да седиш много на такъв разклатен стол!

Момчетата пак се смеят и млъкват. Сироежкин чете стихове:

Ще надживее истината времето,

щом я познае слабият човек.

Днес Питагоровата теорема

е вярна, както в неговия век.

Таратар подхваща и четат двамата по-нататък:

На боговете, за да се хареса,

пожертва Питагор най-щедър дар.

Сто бика — за едничък лъч небесен —

заколи пред свещения олтар.

 

Затуй и биковете всеки път,

щом истината ражда се, реват!

Да й попречат — няма сили в тях!

 

Те могат само — със помътен взор —

да се тресат от този същи страх —

какъвто им бе внушил Питагор.

— Това е сонет от Шамисо — развълнуван казва Таратар. Той сваля очилата си, избърсва стъклата с кърпичка.

Макар Гусев намига на Професора: често ли ще ти падне да видиш как спокойният и насмешлив Таратар Таратарич изпада в такова умиление. Макар е готов да си вземе думите обратно, които наговори на Сироежкин преди час, на брега на реката. В знак на помирение той му маха ръка.

— Сядай, Серьожа — казва Таратар. — С удоволствие ти пиша пет.

— В дневника имам поставена въпросителна — напомня Електроник, като предизвика с това обикновено напомняне буйното веселие на Гусев.

— Въпросителна вече няма — усмихва се Таратар. — Твърда петица… — Той се обърна към класа, — Гусев, успокой се, моля ти се… Имам следното предложение към всички. От следващия урок на масата до катедрата ще седи асистент. Неговата задача е да обяснява на класа най-трудните въпроси на домашната работа. Естествено асистентът трябва да се готви по-добре от всички. Ще дежурите по ред. Съгласни ли сте?

— Съгласни — отговаря класът.

— Тогава идната седмица асистент ще бъде Сироежкин… И ето какво исках още да кажа. Главното в математиката не са формулите, не са изчисленията, а движението на мисълта, новите идеи. Говорих вече за това, но днес вашият другар още веднъж блестящо потвърди тази истина. Вашето учение прилича на пътешествие. Всеки ден пред вас се изпречват нови планини. Изкачвате се на една, а там вече се изпречва друга. И колкото повече върхове изкачвате, толкова по-силни ще се чувствувате…

Таратар излезе. Момчетата наобиколиха Сироежкин, замълчаха:

— Ти си бил герой, бре!

— Юначага!

— Разпердуши Питагор като нищо!

— Сега нека деветокласниците не се перчат. И ние си имаме знаменитост!

— И шампион по бягане.

— И кореспондент на „Програмист“.

Най-високо крещеше с неукрепналия си бас Макар:

— Имаме си наш Питагор! Ето го — седи на стола на годеницата! Ура за Сироежкин!

Дотича Спартак Неделин, размахал синьо листче.

— Сироежкин, къде си? — завика той, като надникваше гълчавата. — Дръж! Редколегията на „Програмист“ те награди с билет за цирка. И готви нова статийка!