Реймънд Фийст
Сълзата на боговете (3)

Глава 2
Планове

Джеймс прибра рапирата в ножницата.

— Къде избягаха децата?

Яжара се огледа, после погледна към стълбите.

— Ще ида да ги потърся горе. А ти провери дали не се крият в канцеларията на Юсуф — нареди тя и посочи вратата отзад.

Джеймс кимна и неволно се засмя. Очевидно сега не беше моментът да си изясняват кой от двамата командва. В края на краищата тя беше принцеса. Но все пак, докато крачеше към вратата, той се запита дали една придворна магьосница стои по-високо от един скуайър?

Отвори вратата, хванал дръжката на рапирата, в случай че някой го дебне вътре. Влезе в неголяма стая, в средата на която бе поставено писалище. Помещението се осветяваше от два запалени фенера до стената, в другия край имаше висок скрин. Скринът, изглежда, не беше заключен, тъй като ключалката му бе обърната настрани, но Джеймс бе свикнал да се отнася с подозрение към привидните неща и затова го приближи предпазливо. Погледна първо разпилените върху писалището документи и видя, че някои от тях са на кешийски. Повечето от останалите бяха поръчки за боядисване на платове. Другите също бяха свързани с търговията на Юсуф. Най-отдолу видя още два документа, които бяха написани на непознат език.

Тъкмо оглеждаше скрина за поставени капани, когато на вратата се появи Яжара.

— Това куче беше заключило децата в клетка! — процеди тя през стиснати зъби.

Джеймс се обърна и забеляза зад вратата няколко изплашени хлапета на възраст от пет до десет години. Бяха облечени с мръсни парцаливи дрешки, а лицата им бяха черни от мръсотия. Джеймс се ядоса. В Крондор парцаливите хлапетии не бяха нещо необичайно, той самият някога сигурно бе изглеждал по същия начин, преди да стане крадец. И все пак системното малтретиране на деца не беше общоприето в града.

— Какво ще правим с тях?

— Кое беше онова място, което спомена одеве?

— Знакът на Жълтия щит. Сиропиталище, основано от принцесата и ордена на Дала.

При споменаването на сиропиталището лицата на няколко хлапета помръкнаха и Джеймс си спомни реакцията на Нита, повика най-голямото и го попита:

— Ей, момче, я ми кажи — какво те плаши?

Момчето завъртя глава. На лицето му се четеше страх. Яжара побърза да постави ръка на рамото му.

— Не се бой. Никой няма да ти направи нищо лошо. От какво те е страх?

— Ами тези хора — обади се стоящото зад хлапето момиче, — ни казаха, че са от Жълтия щит и че ако дойдем тук, ще ни нахранят.

— Излез навън — нареди Джеймс на момчето — и намери някой жандарм. Трябва да има пост на по-горната улица, при странноприемницата „Пет звезди“. Кажи му, че скуайър Джеймс иска да прати тук двама пазачи — колкото се може по-бързо. Запомни ли?

Момчето кимна и изприпка навън, като остави вратата широко отворена. Джеймс го изпрати с поглед и подхвърли:

— Ако не сбърка да тръгне по друга улица, помощта ще пристигне само след няколко минути.

Под учудения поглед на Яжара Джеймс излезе, преобърна мъртвия кешиец и го преджоби.

— Какво правиш? — попита тя, като го видя да се рови из портмонето му.

— Търсех това — отвърна Джеймс, извади един пръстен и й го подаде.

Тя го огледа. Беше излят от желязо, а отгоре бе прикрепен миниатюрен, боядисан в жълто щит.

— Тези, които служат в ордена на Дала, носят подобни пръстени. Предполагам, че са ги показвали на хлапетата, за да ги подлъжат, че наистина са членове на ордена.

— Това обяснява нежеланието на Нита да се върне тук.

Джеймс пак влезе в канцеларията и отново огледа ключалката на скрина. Поколеба се, после протегна ръка и го отвори. Вътре имаше още документи. Той извади няколко, прегледа ги и попита:

— Яжара, можеш ли да ги прочетеш? Изглежда, са написани на кешийски, но не ги разбирам.

Яжара взе един документ и го прегледа.

— Разбирам какво пише. Това е пустинен диалект, от един район близо до Дърбин.

Джеймс кимна. Той знаеше само официалния кешийски. Изведнъж Яжара се ококори.

— Мръсен предател! Юсуф е използвал чичо ми и предоставените му средства, за да противопоставя Кеш на вашия принц и принца на Кеш!

Джеймс я погледна объркано. Все още не се бе съвзел от шока, че Юсуф е бил кешийски агент. А сега се оказваше, че е работил дори срещу собствения си господар.

— Но защо?

Яжара посочи един от листовете.

— Изглежда, че е служил на някой с прозвището Гадника.

Джеймс завъртя очи към тавана, но премълча. Гадника беше трън в очите на принца и Шегаджиите от няколко месеца и Джеймс беше точно толкова близо до установяването на истинската му самоличност, колкото и в началото.

— Какво още пише вътре? — попита той заинтригуван. Яжара дочете документа и се прехвърли на следващия.

— Този Гадник е някой доста важен. Изглежда, е възнаградил Юсуф щедро за извършеното предателство. Тук се споменават солидни суми в злато и други дарения. — Тя прегледа още няколко документа, после лицето й пребледня.

— Не може да бъде… — прошепна Яжара.

— Какво? — попита Джеймс.

— Това е заповед да бъда убита, ако откажа да помагам на Юсуф. Носи подписа и печата на чичо ми.

Тя протегна документа с разтреперана ръка и Джеймс го взе.

— Не може — каза той, след като го разгледа внимателно.

— Какво не може? — попита тя.

— Ами ти каза, че не може да бъде и аз го потвърждавам. Този документ не е истински. Фалшификат е.

— Откъде знаеш? — попита го тя. — Виждала съм подписа на чичо ми и личния му печат върху много документи.

Джеймс се засмя.

— Твърде безупречен е. Съмнявам се, че дори прословутият ти чичо би написал подобен документ, без да му трепне ръката. А тук буквите са изписани съвсем внимателно. Не мога да разчета думите, но си личи, че почеркът е на спокоен и уравновесен човек. Дори и да се долавя известно вълнение, предполагам, че се дължи на други две причини.

— Които са? — подкани го тя нетърпеливо — отвън се чуваха приближаващи се стъпки.

— Чичо ти не е толкова глупав, че да постави подписа си под документ, в който се нарежда убийството на кешийска благородничка, при това член на неговото семейство. Аз също съм виждал доста документи, подписани от него, и мисля, че в този печат има нещо нередно. — Джеймс посочи. — Погледни ето тук, където един от лъчите на звездата докосва външния кръг на печата — би трябвало да има едва забележима вдлъбнатина, но я няма. Това не е бил неговият пръстен-печат.

— В такъв случай идва въпросът — защо? — попита Яжара. Докато разговаряха, през вратата влезе малък отряд от градската жандармерия.

— Защото — отвърна Джеймс и се отправи към вратата, — ако новата придворна магьосничка на Крондор умре и в Кешийския имперски двор се заинтересуват от случая, кой ще е първият виновник? Естествено шефът на Кешийския разузнавателен корпус. Някой в Имперския дворец очевидно държи да го свали от този пост и да го замени със свой доверен човек.

— Гадника? — попита Яжара.

Джеймс се обърна и кимна.

— Ако е така, той разполага с огромна власт — заключи тя. — Да заплашваш чичо ми е доста рисковано. Само човек с голяма власт и възможности би си позволил подобно нещо.

— Скуайър — обади се един от жандармите, — това хлапе ни повика тук. С какво можем да ви помогнем?

— Вътре има няколко трупа, които трябва да бъдат изнесени — отвърна Джеймс, — но иначе ситуацията е под контрол. И се погрижете за хлапетата, преди да са се пръснали.

— Къде да ги отведем?

— В сиропиталището „Щита на Дала“ до Морската порта. Доколкото знам, там винаги има свободни легла и топла храна.

Няколко от децата се отдръпнаха, сякаш се готвеха да побегнат. Яжара изтича към тях и ги задържа.

— Това не са хората, които са постъпили лошо с вас. Там наистина ще ви дадат храна и постеля.

Изправени пред алтернативата да прекарат една нощ на открито с празни стомаси, децата склониха да последват войниците.

— Хайде, деца — подкани ги един от войниците. — Скуайър — обърна се той към Джеймс, — имате ли нужда от охрана?

Джеймс поклати глава.

— А какво да правим с труповете? И с работилницата?

— Аз ще остана още малко — отвърна Джеймс. — Искам да поогледам. Като свърша, нека отнесат телата и ако някой намине насам да си прибере каквото му хареса — не му пречете. Обзалагам се, че предишният господар е оставил доста неизплатени сметки. Пък нека наследниците му дойдат в двореца да се оплачат.

Жандармите отдадоха чест, а Джеймс и Яжара се върнаха в работилницата. Яжара прегледа внимателно всички прибрани в скрина и писалището документи, а Джеймс претършува местата, подходящи за скривалища. След около час се отказа.

— Май няма да намерим нищо друго.

Яжара продължаваше да чете документите, които бе открила в канцеларията на Юсуф.

— Тук има предостатъчно излагащи факти, та чичо ми да започне пълно разследване — рече тя. — Например опитът да бъде издадена заповед за моето премахване, с неговия подпис отдолу, за да бъде дискредитиран… само това е достатъчно да избухне гражданска война в северните провинции на Империята. Представителите на пустинните племена веднага щяха да разкрият, че това е фалшификат.

— Но пък Императрицата и нейният съвет можеха да се хванат, нали?

Яжара кимна.

— Който и да е този Гадник, Джеймс, той търси ползата от противопоставянето на нашите два народа. Но кой би спечелил от влошените ни взаимоотношения?

— О, списъкът е дълъг. — Джеймс махна с ръка. — Ще го обсъдим някой друг път. Сега най-добре да се връщаме в двореца. Имаш съвсем малко време да подремнеш, да се преоблечеш, да се нахраниш и да се представиш на принцеса Анита.

Яжара хвърли последен поглед на помещението, опитвайки се да запомни всичко до най-малката подробност, после, без повече коментари вдигна тоягата си и закрачи решително към вратата.

— Ще пратиш ли писмо на чичо си? — попита я Джеймс, след като я застигна.

— Със сигурност. Този Гадник може да е кешиец, а случилото се в Крондор — част от по-голям план, но при всички случаи е ясно, че чичо ми е една от неговите цели.

— Не бива да забравяме и принца — припомни Джеймс.

— Какво? Нима смяташ, че би се възпротивил да предупредя чичо?

— Не е там въпросът. — Джеймс я докосна по рамото. — Но нали разбираш…

— Политика — прекъсна го тя.

— Нещо такова. — Свиха зад близкия ъгъл. — Сигурно преди да ти позволи да информираш чичо си, Арута ще поиска от теб да запазиш в тайна някои подробности.

Яжара се засмя с ъгълчето на устата.

— Като например разкритието, че Юсуф е шпионирал в полза на Велики Кеш?

— Нещо такова — засмя се Джеймс.

— Ами, бихме могли например да кажем, че докато сме се занимавали с престъпна група, използваща робски детски труд, случайно сме се натъкнали на заговор да бъда убита, с цел чичо ми да бъде злепоставен и свален от поста си.

— Все едно че ми прочете мислите.

Яжара се разсмя.

— Не се тревожи, приятелю. Политиката е втора природа на всеки кешийски благородник, стига да не е от истинската кръв.

Джеймс сбърчи вежди.

— Този термин съм го чувал и друг път, но трябва да призная, че значението му ми убягва.

Най-сетне излязоха на пътя, който водеше право към двореца.

— В такъв случай — отвърна Яжара — би трябвало да посетиш град Кеш и по-специално двора на императрицата. Някои от нещата, които бих могла да ти разкажа за Кеш, ще ти се сторят безсмислени, ако не идеш там и не ги видиш с очите си. Чистокръвните кешийци — тези, чиито предци първи са излезли на лов за лъвове в полята около Овернската глъбина, са точно такива. Но не бива да забравяме заслугите им.

Джеймс си помисли, че долавя в думите й стаена ирония. Не знаеше причината за това, но реши, че сега не е моментът да си я изяснява. Прекосиха Търговския квартал и влязоха в придворцовия район.

Докато приближаваха портата, Яжара погледна към голямата къща на другия край на площада.

— Ишапско убежище?

Джеймс огледа пазача, застанал неподвижно пред вратата на къщата — едър мъжага с безстрастно лице, тикнал в колана си тежък чук.

— Да, макар че ще ти призная, че не знам предназначението му. Яжара се извърна и го погледна с игриви пламъчета в очите.

— Значи е насред Крондор, а ти не знаеш нищо за него?

Джеймс й върна усмивката.

— Добре де, ще се поправя — не зная засега.

Щом видяха Джеймс и младата магьосница, часовоите застанаха мирно.

— Добре дошли, скуайър.

Джеймс кимна.

— Господа, позволете ми да ви представя Яжара, придворна магьосница на принца.

Часовоите се облещиха.

— Придворна магьосница? О, богове! — възкликнаха те едновременно.

— Имате нещо против ли? — попита ги Джеймс.

Войниците се изчервиха.

— Простете, скуайър, но тя е кешийка! И да стане доверен човек на принца?!

— Успокойте се, господа — намеси се Яжара. — В най-скоро време ще се закълна във вярност пред Арута. Вашият принц е мой господар и също като вас, аз ще бъда готова да му служа до смърт.

— Простете, милейди — сведе засрамено глава по-старшият от двамата пазачи. — За нас е истинска чест да ви посрещнем в Крондор.

— Благодаря ви — отвърна Яжара и прекрачи прага на двореца. Джеймс я последва и докато портата се затваряше зад тях, прошепна:

— Трябва да ги извините. Тук хората се отнасят с предубеждение към чужденците.

— Имаш предвид — към кешийците. Няма значение. И в нашия двор щяха да са подозрителни, ако пристигне магьосник от Крондор. Когато Пъг ме препоръча за този пост, не пропусна да ми обясни, че назначението ми не е политическо.

Джеймс се засмя. Какво ли в двора не беше свързано с политиката? Отново погледна младата жена. Колкото повече я опознаваше, толкова повече я харесваше.

— Това едва ли може да е проблем за жена с твоя ум и чар — каза той с обигран глас на придворен ласкател. — Аз самият вече съм готов да ти се доверя напълно.

Тя се засмя, но го погледна скептично.

— Благодаря за комплимента, скуайър, но не бива да приемаш всичко на доверие. Инак току-виж съм те превърнала в жаба и твоят принц ми се разсърди.

Джеймс не се сдържа и също се разсмя.

— Не колкото ще ти се разсърдя аз. Яжара, прощавай за прямотата и още веднъж — добре дошла в Крондор.

Спряха пред главния вход на двореца, където ги очакваше един паж.

— Това момче ще те отведе в отредените ти покои и ще се погрижи за всичко, което ти е необходимо. — Той вдигна глава към небето и продължи: — До зазоряване остават два часа. Аз трябва да се явя при принца по време на закуска. Ще пратя някого да те доведе на сутрешната аудиенция.

— Благодаря, скуайър — отвърна Яжара, обърна се и се заизкачва по стъпалата. Джеймс я изпроводи с поглед, любувайки се неволно на гъвкавото й тяло и изящната стойка. След като сви зад ъгъла, промърмори:

— Този Уилям наистина има вкус. Първо Яжара, а сега Талия. Направо да му завиди човек.

Но докато стигне малката врата до дворцовата стена, на алеята, водеща към входа за прислугата, мислите му се бяха прехвърлили от екзотичните красавици към поредната зловеща загадка, а именно какъв е новият план на тайнственият Гадник и защо се опитва да забърка Кралството във война.

 

 

Арута, принц на Крондор и Западните владения и втори по могъщество в цялото Островно кралство, втренчи поглед в своя скуайър и попита:

— Е, какво мислиш за нея?

— Дори херцог Пъг да не я бе препоръчал така горещо, пак щях да съм готов да й се доверя и да приема с открито сърце клетвата й за вярност.

Арута се облегна в креслото. Намираха се в неговия личен кабинет, където принцът предпочиташе да решава важните държавни дела.

— Сигурно си изморен — подхвърли Арута след кратък размисъл. — Пък и ако лоялността на Яжара все още беше под въпрос, тя въобще нямаше да е тук. Питах те какво мислиш за нея като човек?

— Ами… — Джеймс се поколеба. — Снощи двамата имахме едно приключение.

Арута посочи документите на бюрото си.

— Да не е свързано с кешийския бояджия на платове, който освен това е шпионирал в полза на Хазара-хан?

— Да, сър. Знаете ли, тя е забележителна жена. Бил съм в компанията на доста прочути магьосници, но все още ми е трудно да кажа какво мисля за нея. Изглежда ми толкова… не, не бих казал „могъща“, по-скоро „веща в работата си“. Възникне ли необходимост, е готова да действа без колебание и изглежда, е в състояние да създава сериозни неприятности на противниците си.

— Какво друго?

Джеймс се замисли.

— Ами… има аналитичен ум, не е прибързана, нито се поддава на чувствата си.

Арута му кимна да продължи.

— Добре образована е. Говори с едва забележим акцент. Чете на повече езици от мен, познава придворните порядки, церемонии и кастови отношения.

— Нищо от това, което ми каза, не се отличава от характеристиката, която й даде Пъг. Бива те да опознаваш хората, скуайър. А сега — Арута се надигна и кимна — е време да се запозная лично с нея.

Джеймс избърза и отвори вратата пред принца. От другата страна вече ги очакваше Брийон, новоназначеният старши скуайър на принц Арута. Брийон беше син на барона на Ястребово гнездо в източните планини на Ябонското херцогство. Висок русоляв момък, който не странеше от тежката работа, той очевидно бе най-подходящата кандидатура за овакантения от Джеймс пост на старши скуайър. Щом Арута се настани в креслото си, Брийон даде знак на Джеръм да отвори вратите на залата и да обяви началото на аудиенцията. С глас, трептящ от вълнение, церемониалмайсторът произнесе:

— Пристъпете напред и се поклонете. Принцът на Крондор е готов да ви изслуша от трона си!

После се обърна и се изпъна в подножието на подиума, а пажовете се разшетаха из залата. Повечето от присъстващите бяха постоянни членове на двора и знаеха къде точно трябва да застанат, но неколцина новопристигнали се нуждаеха от съветите и упътванията на пажовете. Церемониалмайсторът Брайън Деласи държеше на стриктното спазване на протокола.

Яжара влезе в залата заедно с няколко офицери, дошли за сутрешен рапорт при принца. Тя крачеше най-отпред, тъй като й предстоеше да измине прехода от новопристигнал гост до пълноправен член на двора.

Джеймс я гледаше смаяно. Нямаше я прашната, по-подходяща за пътуване рокля. Вместо нея младата жена бе облякла традиционната официална носия на родната си страна. Беше загърната от главата до петите с тъмновиолетова коприна и Джеймс бе принуден да признае, че този цвят й отива. Имаше по себе си много по-малко накити от обичайното за жени с нейното положение, но този, който бе избрала — брошка, придържаща воала й към рамото, който в родината й трябваше да бъде повдигнат на нивото на очите в присъствието на непознати — бе очевидно много рядък и скъп. Някогашният крадец едва сдържа усмивката си, докато си представяше какъв фурор би предизвикал сред крондорските бижутери, ако отмъкне брошката и им я занесе.

— Ваше височество — подхвана с тържествен глас Деласи, докато Джеймс търсеше с поглед Уилям, — имам честта да ви представя милейди Яжара, която идва при нас направо от Звезден пристан по препоръка на херцог Пъг.

Арута кимна на младата дама да се приближи и Яжара пристъпи със спокойна крачка и увереното държане на човек, който се е родил благородник и е израсъл сред благородници. Неведнъж в подобни ситуации Джеймс бе виждал самоуверени просители да потрепват под погледа на Арута, но Яжара стигна определеното място и се поклони с елегантен и грациозен жест.

— Добре дошла в Крондор, Яжара — заговори Арута. — Херцог Пъг те препоръча за този пост. А ти желаеш ли да го получиш?

— С цялото си сърце и душа, ваше височество — отвърна младата жена.

Деласи застана по средата между Яжара и принца и започна да произнася бавно клетвата за вярна служба. Текстът беше кратък и конкретен — за облекчение на Джеймс, който бе присъствал на много по-продължителни и досадни церемонии.

— За което залагам честта и живота си, ваше височество — завърши накрая Яжара.

Отец Белсон, свещеник от ордена на Прандур и настоящ съветник на Арута по въпроси, засягащи различните ордени в Кралството, се приближи и произнесе:

— Прандур, Пречистващият чрез огъня, Господарят на пламъка, освещава тази клетва. Нека всички отсега и занапред да знаят, че тази жена, Яжара от рода на Хазара-хан, е добропорядъчен и лоялен служител на принц Арута.

След което отведе Яжара на отреденото й място сред придворните — непосредствено до неговото, откъдето да може да дава съвети на Арута по въпроси, засягащи магьосническото изкуство. Джеймс плъзна поглед по присъстващите и прецени, че тази сутрин аудиенцията ще е кратка. Имаше само двама просители, а повечето от останалите присъстващи нямаха търпение да се захванат със задълженията си. Арута бе известен с това, че предпочиташе експедитивността пред помпозността и винаги оставяше на съпругата си да организира пищните ежемесечни балове и другите дворцови празненства.

Яжара улови погледа на Джеймс и го дари с лека усмивка, на която той отвърна. Не за първи път се зачуди дали зад този приятелски жест не се крие нещо повече, но побърза да прогони подобни мисли. Възгледите на Джеймс за жените се отличаваха доста от тези на неговите връстници: той ги харесваше и не се боеше от тях, въпреки че понякога го смущаваха с поведението си. И макар от време на време да се радваше на близостта на някоя жена, по правило предпочиташе да избягва усложненията, който можеха да му донесат подобни връзки. А връзката с официална съветничка на принца можеше да му донесе почти толкова неприятности, колкото с член на семейството на Арута. Ето защо той въздъхна едва забележимо и се опита да се успокои с мисълта: „Всичко е само защото е толкова екзотична“.

Най-сетне аудиенцията приключи, Арута освободи присъстващите и се надигна.

— Настани ли се вече? — обърна се той към Яжара.

— Да, ваше височество. Багажът ми бе докаран тази сутрин.

— Квартирата подходяща ли е?

Тя се усмихна.

— Напълно, ваше височество. Магистър Кълган ме предупреди какво да очаквам, но изглежда, се е шегувал с мен, защото условията далеч надхвърлят и най-скромните ми предположения.

Арута си позволи едва забележима усмивка.

— Кълган е известен със странното си чувство за хумор. — Той кимна към Джеймс. — Скуайър Джеймс ще бъде така добър да те придружава днес по време на първата ти разходка из Крондор и ако ти дотрябва нещо, ще се погрижи да ти го осигури.

— Благодаря ви, ваше височество. — Тя се обърна към Джеймс и добави: — Както сигурно вече знаете, снощи двамата със скуайъра вече направихме малка обиколка из града.

— Видях документите тази сутрин — кимна Арута. — А сега, ако обичате, елате и двамата в кабинета ми.

Брийон отвори вратата и Арута въведе Джеймс и Яжара в кабинета си.

— Яжара — подхвана той, след като се настани в креслото зад бюрото, — позволи ми да започна с уверението, че ако изпитвах и капчица съмнение към лоялността ти спрямо мен и моя двор, сега нямаше да стоиш тук.

— Разбирам, ваше височество. — Тя леко наклони глава.

— Джеймс, при първа възможност искам да предадеш на тази млада дама всичко, което ни е известно за онзи тип, известен ни засега с прозвището Гадника. Това, предполагам, ще изисква и кратка разходка из твоето минало, за да й разкажеш за Шегаджиите и тяхната роля в града. Бъди напълно откровен. От наблюденията си съдя, че нашата нова магьосница не е от онези, които се плашат лесно.

Яжара се усмихна.

Арута ги фиксира със спокойния си поглед.

— Този Гадник успя да ни причини някои доста сериозни неприятности през последните няколко години. Макар и непряко, той е свързан с едно от най-опасните нападения срещу нашата малка държава и с организирането на един план, целящ да влоши взаимоотношенията ни с някои от нашите съседи. Безпокои ме обаче това, че не сме в състояние да надушим следите му. — Той погледна Джеймс и продължи: — Покажи й всичко. Върнете се в двореца едва след като Яжара бъде наясно с обстановката в града.

— Обещавам, ваше височество. — Джеймс се поклони.

Яжара също се поклони и го последва навън, където Джеймс спря и я запита:

— Откъде ще желаете да започнем, милейди?

— От моята квартира. Нямам никакво намерение да обикалям из Крондор издокарана в тази нощница. Освен това се чувствам беззащитна, когато не си нося тоягата.

Джеймс се засмя.

— Добре, нека бъде от твоята квартира.

Докато вървяха по коридора, тя неочаквано подметна:

— Още не съм видяла Уилям. Да не ме избягва?

Джеймс я стрелна с поглед. Вярно, Уилям го нямаше никакъв.

— Съмнявам се. Може да е братовчед на принца, но е младши офицер, а това означава, че е натоварен с доста задължения. Ако не го срещнем днес по улиците, зная къде ще го открием довечера.

— Хубаво — кимна Яжара. — Трябва да поговорим, а предпочитам да е рано, отколкото късно.

Усмивката й бе помръкнала.