Реймънд Фийст
Сълзата на боговете (13)

Глава 12
Черна магия

Джеймс се хвърли след Солон.

— Внимавайте — извика Яжара. — Трябва да ги унищожите с огън или да им отсечете главите!

Кендарик се криеше зад нея, стиснал късата си сабя и готов да побегне при първа възможност. Яжара подхвана някакво заклинание и наведе тоягата срещу приближаващата се групичка. От върха й изригна топка зелена светлина, прекоси делящото ги разстояние и обгърна четири от чудовищата в тайнствени пламъци. Те започнаха да крещят и да се гърчат, изминаха още няколко крачки и паднаха на земята.

Солон посегна със скритата си в ръкавица ръка, сграбчи детето-чудовище и го запрати сред огнените езици на зеления пламък. Малкото създание изпищя, замята се и утихна.

— Нека Ишап донесе покой на душата ти, дете — извика монахът, развъртя тежкия си боен чук и го стовари върху рамото на едно чудовище, но без да обръща внимание на удара, то замахна с другата си ръка, извило пръсти като хищни нокти.

Солон отскочи, вдигна отново чука и го стовари върху черепа на чудовището. То падна на земята и се загърчи, но въпреки че половината от главата му бе смазана, пак се опита да се изправи. Яжара изтича до монаха и му извика:

— Дръпни се!

Той отстъпи, а тя вдигна отново тоягата си. След миг чудовището бе обгърнато от пламъци.

Противникът на Джеймс притежаваше необикновена сила. Изглежда, това бе дърводелецът, за когото им бе говорил Лиле. Беше едър, широкоплещест мъж с дълги мускулести ръце. Опита се да сграбчи Джеймс, без да обръща внимание на ударите на рапирата.

— Кендарик! — извика Джеймс. — Трябва ми помощ.

— И какво да направя? — попита заместникът, опрял гръб във вратата на Натан и стиснал сабята си.

— Рапирата ми не става за тази касапска работа.

— А моята сабя става, така ли? — попита Кендарик, размахал късата си сабя.

Джеймс избегна поредното мощно замахване и отвърна:

— Във всеки случай е по-добра за сечене от моята.

— Няма да ти я дам! — опъна се Кендарик, втрещил ужасен поглед в настъпващите чудовища. — Защо ме забъркахте в тая каша?

Изведнъж до него изникна Яжара и изтръгна сабята от ръката му.

— Не ни е нужна помощта на страхливец! — изсъска тя и хвърли сабята на Джеймс.

С бързина, граничеща със свръхестествени способности, Джеймс прободе крака на настъпващото чудовище с рапирата, после подскочи и улови късата сабя с лявата си ръка. Метна и двете оръжия във въздуха като опитен жонгльор и когато отново ги хвана, рапирата беше в лявата му ръка, а сабята — в дясната. Чудовището подгъна ранения си крак и се подпря на здравото си коляно — и в този миг Джеймс замахна и му отсече главата.

Метна сабята обратно на Кендарик и му извика:

— По-добре ела да ми помогнеш, освен ако не искаш да свършиш като тях!

Откъм гората се приближаваше ново попълнение от чудовища и Яжара ги посрещна със залп от сияещи топки.

— Не мога да продължавам дълго така! — извика тя на Джеймс. — Силите ми се изтощават!

— Трябва да се преместим някъде, където ще можем да се отбраняваме! — обади се брат Солон, след като повали поредния противник с тежкия си чук.

Джеймс изтича при вратата на Натановата къща, заблъска с юмрук и извика:

— За Бога, човече, пусни ни да влезем!

— Не, няма да ви дам да ме измамите! — дойде поредният отговор.

— Пусни ни, инак ще ти запаля къщата! — заплаши го Джеймс. — Яжара, остана ли ти поне още един изстрел?

— Един мога да изстискам — отвърна магьосницата.

— Отвори вратата — произнесе със спокоен и властен глас Джеймс, — или ей сегичка ще ти стане горещо. Кое избираш?

След кратко мълчание чуха скърцане от изважданите пирони и малко след това няколко дъски изтрополиха на пода. Най-сетне вратата бе освободена и Натан я открехна, колкото да надникне през цепката.

— Ама вие не ми приличате на вампири — бе първата му забележка.

— Радвам се, че най-сетне видя очевидното — отвърна Джеймс. — Разчисти вратата, а аз ще ида да помогна на другарите си. Връщаме се и веднага щом влезем, ще заковем дъските отново.

Без да чака кимването му, Джеймс изтича обратно, като пресече пътя на едно особено гадно на вид чудовище, което бе избрало за своя жертва Кендарик. Заместникът размахваше безцелно сабята си във въздуха и чудовището дори спря, за да го погледне озадачено.

Тази кратка пауза даде на Джеймс възможността да заобиколи чудовището в гръб и да го покоси отзад с рапирата си.

— Това няма да го убие — извика той на Кендарик, — но поне ще го забави! Опитай се да му отсечеш главата!

По съмнението, изписано на лицето на Кендарик, можеше да се съди за колебанията му относно това предложение. Той отстъпи назад, опитвайки се да избегне могъщите замахвания на чудовището.

— Кендарик, ти си безполезна торба със свински фъшкии — бе гневният коментар на брат Солон. Монахът се приближи с няколко скока и стовари страховит удар върху гръбнака на чудовището.

Кендарик му хвърли сабята си.

— Ти му отрежи главата!

— Ах, ти, нещастнико! Не знаеш ли, че светите завети не ми разрешават да режа плът с острие? Ако го направя, ще изгубя непорочността си и ще трябва години наред да се пречиствам със свещен огън, молитви и медитация! Не мога да си позволя да изгубя толкова много време за подобни глупости! Мен работа ме чака!

— Отваряй вратата! — извика Джеймс. Откъм гората се задаваше нова група чудовища. Без съмнение противникът скоро щеше да разполага с огромно числено преимущество.

Кендарик вече бе при вратата и блъскаше по нея с юмрук. Натан я отвори с една ръка — с другата размахваше грамаден ловджийски нож.

— Влизайте! — извика той. Кендарик скочи пръв, следван от другите. Джеймс, който бе последен, се извърна, когато чу тропота на застигащи го стъпки, замахна и преряза гърлото на съществото, било някога млада жена. Това бе достатъчно само за да я забави, но Джеймс се възползва от тази възможност, за да спечели нужната преднина. Солон стовари чука си върху друг от нападателите и също се втурна към вратата.

Яжара вече беше в къщата, Джеймс и Солон — по петите й. Натан затръшна вратата и спусна резето. След това вдигна една от дъските и извика:

— Помогнете да ги заковем!

— Това няма да ги задържи, ако станат твърде настойчиви — отбеляза спокойно монахът.

Джеймс прибра рапирата и се отпусна изнурено на един сандък до огнището. Едва сега намери време да се огледа. Къщата се състоеше от голяма стая и малка кухня. Легло, маса и сандъци вместо столове бяха цялата оскъдна мебелировка. Домакинът им бе мъж на средна възраст с черна коса, жилесто тяло и посивяла брада. Имаше обветреното лице на фермер; впечатлението се подсилваше и от мазолестите му ръце.

Джеймс завъртя глава, въздъхна и промърмори:

— Какво всъщност става тук?

 

 

— … Та тогава за пръв път чухме, че са изчезнали и други фермери, дето живеят извън селото. Има едно имение горе на хълмовете с много добри пасища, където дори зиме се намира храна за добитъка, а лете реколтата е богата. Някои от чудовищата, дето ви нападнаха одеве, приличаха на хорицата от онова имение. Познавам ги, защото често идваха до селцето за продукти. — Той поклати глава, сякаш сам не вярваше на думите си.

Джеймс и спътниците му слушаха мълчаливо разказа на фермера. От нападението беше изминал около час.

— Добре, да сумираме нещата — заговори Джеймс. — Някой, или нещо се е появило във вашия район. То е причината за това ужасно проклятие, каращо невинни хорица да се превърнат в кръвопийци. Прав ли съм дотук?

— Да — кимна Натан.

— Тези същества на свой ред нападат други хора и ги превръщат в себеподобни.

— Вампири — обади се Яжара. — Пълно е с истории за тях.

— Само че тези тук са истински — посочи Кендарик.

— Така е — съгласи се Солон. — Но Яжара е права. Легендите и историите нямат нищо общо с чудовищата — те са приказки, служещи да плашат малките деца.

— Не зная за децата — рече Кендарик, — но мен си ме плашат.

— Значи дърводелецът и семейството му бяха първите пострадали? — попита Джеймс.

— Да — отвърна Натан. — Шестима от нас отидоха да проверят каква е тази история. Само двама се върнахме. Пресрещнаха ни поне дузина от тези същества. Някои от тях познавахме — бяха от околните ферми, но имаше и непознати.

— Тогава кой е бил първият пострадал? — попита Джеймс.

— Нямам представа. — Натан уморено сви рамене.

— Толкова ли е важно? — попита Кендарик.

— Да — намеси се Яжара. — Защото, както казва Джеймс, някой или нещо е докарало тази напаст тук.

— Ако става въпрос за магия, ще ви призная, че не бях чувал за такава досега — рече Солон.

— Добре, но каква е целта на всичко това? — попита Джеймс. — Защо трябва да нападат точно това затънтено селце?

— Защото могат? — предположи Кендарик.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, все отнякъде е трябвало да започнат. Ако съберат тук достатъчно хора… които да станат като тях, могат да ги разпратят във всички посоки и… както каза Яжара, да се превърнат в напаст.

— Което означава, че трябва да потушим заразата в зародиша й — заяви брат Солон.

Джеймс дочу стъпки отвън.

— Вървете си, прокълнати кръвопийци! — извика Натан.

— Ела с нас. Ела при нас — чу се приглушен глас.

— Не зная почти нищо за тези създания, освен онова, което се разказва в легендите — призна Яжара. — Но както виждам, разказите за тях са били достоверни само донякъде.

— Имаш ли нещо за пиене? — обърна се Джеймс към Натан.

— Вода — отвърна фермерът и посочи една голяма кана на масата.

— Какво искаш да кажеш с това „достоверни само донякъде“? — попита Джеймс, докато си наливаше от каната.

— Легендите за вампири — заговори Яжара — разказват за могъщи и силни магьосници, способни да променят формата си и да общуват с животни като вълци и плъхове. А тези жалки създания отвън, макар да не са никак безпомощни, щяхме да победим лесно, стига да разполагахме с малък отряд войници.

Джеймс мълчеше замислено, спомнил си внезапно един отдавна отминал момент от живота си, когато двамата с принц Арута се бяха изправили срещу почти безсмъртните творения на лъжепророка Мурмандамус.

— Опитът ми показва, че създанията, които са трудни за убиване, обикновено са много по-опасни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

— Така е — намеси се Натан, — а и, милейди, струва ми се, че пропускате очевидното. Това са били фермери и ратаи.

— Което означава — допълни Джеймс, — че този могъщ магьосник-вампир е някъде отвън. Същият, който стои зад всичко това.

— Аха — изсумтя Солон. — Според учението на нашия орден кръвопийците са древни и могъщи създания на злото, които произлизат от един-единствен прокълнат магьосник, живял преди векове в далечна и непозната земя. Никой не знае дали тази история е истинска, но в хрониките се казва, че прокълнатият магьосник се появявал от време на време и нещастия спохождали всички, които се изпречвали на пътя му.

— Защо? — попита Кендарик.

Всички погледи се извърнаха към него.

— Защо ги спохождали нещастия ли питаш? — уточни Солон.

— Не, питам защо съществуват тези създания?

— Никой не знае — отвърна Солон. — Според нашето учение силите на мрака често се възползват от хаоса за своите тъмни и никому неизвестни цели.

— Добре, това мога да го приема — рече Кендарик. — Но защо тук?

— Ами очевидно е — сви рамене Джеймс. — Някой се опитва да ни попречи да измъкнем Сълзата.

— Сълзата? — повтори учудено Натан.

Джеймс отпрати въпроса му с небрежно махване.

— Има неща, които е по-добре да не знаеш, повярвай ми. Достатъчно е да ти кажа, че тази зли магьоснически сили, които са се появили във вашия край, не са това, което изглеждат.

— И това е самата истина — съгласи се Яжара.

— Трябва да е заради онази вещица — ядоса се Натан. — Тя единствена използва магия по нашия край.

— Друг път създавала ли е проблеми? — попита Яжара.

— Не е — призна фермерът. — Но… кой друг може да бъде?

— Трябва да проучим този въпрос — заяви спокойно Джеймс. — Докога ще се навъртат кръвопийците отвън?

— До зазоряване — отвърна Натан. — Изчезват веднага щом се покаже слънцето.

— Кой го казва? — попита Джеймс.

— Моля? — Натан премигна.

— Няма значение. Просто не се доверявам така лесно на хорските приказки. Такъв ми е характерът. Събуди ме, когато си тръгнат.

— И тогава какво ще правим? — попита Яжара.

— Ще намерим този вампир-магьосник и ще го отървем веднъж завинаги от злото проклятие.

— Ами да — съгласи се брат Солон. — Премахнем ли него, всичко останало ще се оправи от само себе си.

— Едва ли наоколо има много места, на които да може да се крие — рече Джеймс.

— О, аз се сещам за едно възможно място — подхвърли Натан.

— Къде? — Джеймс почти подскочи.

— В гробището, на юг от селото. Има една гробница, която отдавна е изоставена. Сигурен съм, че се спотайва там.

— Защо не си казал на никого?

— Казах — отвърна Натан. — Но Тоди и останалите не искаха и да чуят за това. Отец Роланд спомена нещо за някакви божествени сили, които щели да защитават погребаните в съответствие с каноните, нещо от този род, не помня точно.

— Това е доста странно — обади се брат Солон. — Един жрец, последовател на Сунг, трябва да е между най-заинтересованите от подобно изследване. Все пак този орден е в предния фронт на борбата срещу злите сили.

— Може би другите са — заяви Натан. — Но той се занимава единствено с литургии и проповеди срещу вещицата. Пък може и да е прав.

— Пак тази „вещица“! — ядоса се Яжара. — Какво толкова е направила клетата жена?

— Ами, според отец Роланд тя е отровила добитъка, а дъщеричката на Мерик лежи с някаква екзема, дето сигурно й я е пратила вещицата.

— Но защо? — попита Солон. — Ако тази жена е проявявала добрина, защо сега ще се обръща срещу вас?

Натан сви рамене.

— Вие ми кажете. Нали сте жрец…

— Монах — поправи го Солон.

— Е, монах де. Значи знаете какво може да се е случило.

— Де да беше толкова лесно — поклати глава брат Солон. — Неведоми са пътищата на злото.

— Отложете теологичния си спор за друг момент, ако обичате — предложи Джеймс. — Искам да поспя поне малко.

Заслушан в тихите гласове отвън и в тропота на крака, Кендарик промълви учудено:

— Как можеш да спиш, когато се намираме в такава обстановка?

— Имам опит — отвърна Джеймс, после затвори очи и след минута вече хъркаше сладко.

 

 

Малко преди изгрев-слънце гласовете отвън утихнаха. Джеймс се събуди и видя, че отец Солон е заспал на пода. Яжара седеше, обгърнала коленете си с ръце и стиснала тоягата, и не откъсваше поглед от вратата. До нея бе приклекнал Натан. Кендарик се бе свил в ъгъла, откъдето се дочуваше пресекливото му хъркане.

Джеймс се надигна, протегна се да раздвижи изтръпналите си крайници и стана да се поразтъпче. Приближи се към Кендарик и го сръга с върха на обувката си.

— Какво има? — сопна се сънено заместникът и разтърка очи.

Солон също се събуди и се подпря на лакът.

— Сутрин ли е вече? — попита той. Джеймс кимна.

— Какво ще правим днес? — попита Натан, който също се бе изправил.

— Ще открием източника на злото — отвърна Яжара.

— В такъв случай най-добре потърсете вещицата от Носа на вдовиците — предложи Натан. — Все още смятам, че тя стои зад всичко това. Някой трябва да се разправи с нея!

— Имай вяра, приятелю — успокои го Солон. — Щом се справихме с едните, ще видим сметката и на другите!

— Стига, разбира се, тя наистина да е източникът на злото — засмя се Яжара.

— Ама вие луди ли сте? — възкликна Натан. — С никого не сте се справили! Да не мислите, че сте ги победили? Освен малцината, изгорени от магьосническия огън, всички останали ще се върнат още тази вечер!

— Е, ще видим какво можем да направим по въпроса. — Джеймс го потупа успокоително по рамото. — Но първо трябва да закусим.

— Тоди ще ви отвори вратата на кръчмата веднага след изгрев-слънце. Ще му кажете ли да ми прати храна?

— А ти какво ще правиш? — попита го Кендарик.

— Ще си барикадирам вратата. — Изведнъж в гласа на Натан се доловиха налудничави нотки. — Сами знаете, че накрая те ще ме спипат и ще ме превърнат в един от тях. Въпрос на време е.

— Спокойно. — Брат Солон сложи ръка на рамото му. — Не бива да се предаваш тъй лесно на отчаянието, млади момко. Под вещото ръководство на Ишап скоро ще прогоним тази напаст от бедното ви село.

Джеймс и Солон свалиха дъските, с които бе закована вратата, и излязоха. Още не бяха изминали няколко крачки и чуха, че Натан ги кове пак. Кендарик погледна нагоре.

— Какво има? — попита Джеймс. — Ще вали ли?

— Не, друго ме тревожи. От двайсет години обикалям моретата, но никога не бях виждал такова небе.

— Че какво му е на небето? — попита Яжара. — Не виждам нищо необичайно.

— Погледни към слънцето.

Всички извърнаха погледи към изгрева, но Солон възкликна пръв:

— Ишап да се смили над нас! Какво е станало със слънцето?

Огненият диск вече се бе показал над хоризонта, но въпреки че въздухът бе чист и нямаше никакви облаци или мараня, светлината му изглеждаше някак мътна и лъчите му не заслепяваха тъй ярко, както би трябвало да е рано сутрин.

— Това е магия — прошепна Яжара. — Във въздуха има нещо, което поглъща светлината. Не сме го забелязали вчера, защото пристигнахме малко преди залез.

— Каква може да е причината? — попита Джеймс. Яжара сви рамене.

— Реликва с могъща сила, или заклинание, измислено от магьосник с необикновени способности. Необходимо е да въздейства на огромно разстояние, за да засенчва по този начин лъчите на слънцето.

— А аз си мислех, че има облаци — промърмори Джеймс. — Така и не погледнах дали са ниски, или високи.

— И все пак — рече Кендарик, — не разбирам, с каква цел ще го прави?

— За да могат съществата, които се чувстват добре само на тъмно, да излизат и денем? — предложи Солон.

— Май ще трябва да отложим закуската — въздъхна Джеймс. — Време е да си поговорим с тази „вещица“.

 

 

Докато прекосяваха селото, забелязаха, че Тоди бърза насреща им откъм кръчмата.

— Ама вие сте живи! — засмя се той с неподправена радост. — Как оцеляхте през тази ужасна нощ?

— Оцеляването е наша втора природа — отвърна захилено Джеймс.

— А ти закъде бързаш?

— Дъщеричката на Мерик е болна — отвърна с внезапно помръкнала усмивка кръчмарят — и той повика част от селяните да се съберат в къщата му. Опасявам се, че са намислили нещо лошо.

Джеймс погледна към Яжара, която му отвърна с едва забележимо кимване. Без повече приказки те се присъединиха към Тоди.

Когато стигнаха пред къщата на Мерик, завариха неколцина негови съселяни и още толкова жени, събрани пред вратата. Фермерът и жена му стояха в центъра на това неголямо сборище.

— Трябва да направим нещо! — викаше едър мъж с червендалесто лице. — Това не може да продължава повече така!

— Какво става тук? — попита Тоди, след като разбута тълпата.

— Тоди, решили сме да се разберем веднъж завинаги с вещицата — отвърна червендалестият.

— Я се успокойте първо — рече кръчмарят и вдигна помирително ръце. — Не бива да предприемаме нищо прибързано. Този момък тук — той посочи Джеймс — е представител на Короната и ще се погрижи за всичко.

Изведнъж очите на всички се втренчиха в Джеймс. Той метна гневен поглед към Тоди, после заговори:

— Добре тогава. Ние сме пратеници на Короната, дошли сме да разследваме всичко, което става във вашето селце. Та кой ще ми обясни как се започна?

За негова изненада всички заговориха едновременно. Джеймс вдигна ръце и извика:

— Чакайте малко, поспрете. Един по един. — Той посочи червендалестия и рече: — Ти. Говори пръв.

— Кравите ми се разболяха! — извика мъжът. После осъзна, че не е необходимо да крещи във възцарилата се тишина, и продължи малко по-умерено: — Добитъкът ми се тръшна болен и всичко е заради тази вещица. Тя им е пратила проклятие да умрат бавно и в мъки.

— А и светлината чезне, малко по малко — добави една жена. — Всяка сутрин слънцето изгрява все по-късно и се скрива по-рано вечер. Дори когато грее, светлината му е различна — че погледнете сами де. Скоро съвсем няма да имаме дни, само нощи. А вие знаете какво означава това!

Из тълпата се разнесе ропот. Джеймс отново вдигна ръце.

— Не само кравите се разболяват — взе думата откъм къщата Мерик. — Нашето малко момиченце също се поболя.

— И какво й е? — попита го Джеймс.

— Прокълната е — какво! — извика една жена от тълпата.

— Може ли да я видя? — попита Яжара.

— Коя си ти? — обърна се към нея същата жена, която вероятно бе съпруга на Мерик.

— Аз съм придворната магьосница на принц Арута.

— А аз — монах от ордена на Ишап — добави брат Солон. — Ако наоколо витае черна магия, ще я прогоним.

Жената кимна и ги покани да влязат в малката къщурка.

Озоваха се в прихлупено помещение, в дъното на което, до разпаленото огнище, имаше легло. Мъничко момиче с бледо лице лежеше под завивките. Яжара коленичи до него и сложи длан на челцето му.

— Няма треска — бе първото й заключение. — Какво й е всъщност?

— Ами… нищо — отвърна Мерик, — освен че все е отпаднала и няма сили нито да върви, нито дори да стои будна. А когато се събуди, почти не може да ни познае.

— Понякога започва да трепери — добави жената.

Брат Солон коленичи до Яжара, за да огледа момичето отблизо.

— Какво е това? — възкликна той и посочи малък талисман на гърдите на детето. — Прилича ми на знака на Сунг.

— Отец Роланд ни го остави — обясни жената. — Отидох при старицата на Носа и тя ми даде муска за изцеление на детенцето. Рече ми, че някакво голямо и тъмно зло посягало към всички дечица в селото. Тя се опитвала да ги защити.

— Лариса! — скастри я мъжът. — Казах ти да не говориш за това!

— Продължавай — рече й Джеймс.

— Ама тя само се опитваше да защити дъщеря ни — заоправдава се жената.

— Както „защити“ сина на Реми, така ли?

— Да, точно така! — Жената се обърна към Джеймс. — Тя закъсня с момчето на Реми, но когато се прибрах у дома и поставих муската под леглото на моето малко момиченце, то веднага спря да трепери. Не оздравя, но и не се влошаваше повече! После отец Роланд се върна от пътуването и дойде да ни навести. Моли се цяла нощ, а на заранта дъщеря ми пак започна да трепери! А като изгря слънцето, кълна ви се, беше ядосан, че е още жива! — Лицето на жената бе изкривено от мъка и отчаяние.

— Лариса, това е богохулство! — кресна й Мерик. — Добрият отец се опитваше да й спаси душата. За всичко е виновна вещицата. Той ми го рече, преди да си тръгне.

— Ами ако не е? — упорстваше жената.

— Може ли да видя „муската“, дето ти я е дала „вещицата“? — попита Яжара.

Жената се наведе под леглото, взе оттам някакъв предмет и го подаде на Яжара. Тя погледна малката дървена кутийка, в която бяха поставени изсушени листа и кристали, затвори очи, вдигна я в шепата си и застина така за няколко секунди. След това заяви:

— Тук няма нищо злонамерено. Това е най-проста муска, която помага на детето да събере сили и да превъзмогне болестта. — Тя се наведе над болното момиче. — Но тук долавям нещо…

Яжара посегна, улови малкия амулет на шията на момичето, после внезапно дръпна ръка, сякаш се беше опарила.

— Брат Солон. Ти познаваш по-добре от мен знахарския занаят. Би ли разгледал този амулет?

Солон докосна внимателно амулета, затвори очи, промълви някакво кратко заклинание, после се ококори.

— Това не е талисманът на Сунг! — Предметът започна да се променя и той дръпна ръка. Металът внезапно потъмня и после на мястото, където допреди миг стоеше ликът на Сунг, започна да се оформя черна уста с тъмни остри зъби. Устата се разтвори широко, сякаш се готвеше да захапе, и в същия миг момиченцето се закашля мъчително. Облаче зеленикав газ бликна от носа и устата му и мигом бе всмукнато от черния отвор върху талисмана. Солон скъса верижката и дръпна амулета от шията на болното дете. Момиченцето изстена, по измъченото му телце премина болезнен гърч, после се отпусна на леглото. След една дълбока въздишка то сякаш започна да диша по-равномерно.

— Сега вече ми се струва поукрепнало — обяви Яжара.

Солон вдигна талисмана, който сега вече изобразяваше закривени нокти, вкопчени в черна перла.

— Готов съм да се обзаложа, че точно това е причинило болестта на детето.

Мерик изглеждаше объркан.

— Но нали отец Роланд й го даде!

Джеймс погледна Яжара и останалите и каза:

— Преди да изтичате при нещастната „вещица“, за да я изгорите на клада, ви предлагам да си поговорим хубавичко с този отец Роланд.

И без да чака отговор, излезе от схлупената къщурка.