Дийн Кунц
Фалшива памет (37)

37.

Девет.

Сюзан Джагър се събуди. Стори й се, че някой произнесе това число. После с изумление се чу да казва: „Десет.“

Изпълнена с напрежение, тя се запита дали бе произнесла и двете числа или „Десет“ беше отговор.

Изминаха една-две минути, но Сюзан не долови друг звук, освен дишането си. Тя беше сама.

Часовникът показваше три и нещо след полунощ. Явно бе спала повече от два часа.

Сюзан седна в леглото и запали лампата.

Изпитата до половина чаша вино. Книгата между измачканите чаршафи. Закритите с щори прозорци. Мебелите. Всичко беше на мястото си. Миниатюрното японско дръвче.

Тя вдигна ръце към лицето си и ги помириса.

Непогрешната миризма на нощния посетител. На пот и на предпочитания от него сапун. Вероятно употребяваше и лосион за ръце.

Доколкото Сюзан можеше да разчита на паметта си, това не беше мирисът на Ерик. Но въпреки това тя беше убедена, че той е тайният й гост.

Дори да не беше миризмата, Сюзан знаеше, че посетителят е идвал, докато е спала. Тя чувстваше болки по тялото си и долавяше мириса на спермата му.

Сюзан отметна завивките, стана и потрепери.

После се приближи до японското дръвче и бръшляна, където беше видеокамерата, която още записваше.

Сюзан я изключи и я извади от саксията.

Любопитството и нетърпението й да получи справедливост изведнъж отстъпиха място на погнуса и отвращение. Тя остави видеокамерата на нощното шкафче и забърза към банята.

Често, когато се събудеше и разбереше, че е била използвана, погнусата й се превръщаше в гадене и Сюзан се почистваше, сякаш изпразвайки стомаха си, можеше да върне времето назад до часовете, преди да бъде изнасилена. Но сега чувството й за гадене премина, преди да е стигнала до банята.

Искаше й се дълго да се облива с гореща вода и да се търка с уханен сапун и шампоан. Всъщност се изкушаваше първо да се изкъпе, а сетне да изгледа видеозаписа, защото се чувстваше по-омърсена отвсякога, сякаш по кожата й бяха полепнали безброй невидими, зловредни паразити.

Не. Първо видеозаписът. Истината. После пречистването.

Но въпреки решението й отвращението я накара да измие интимните си части, лицето и ръцете си и да изплакне устата си с ментолова вода.

Сюзан хвърли бялата си фланелка в коша за пране, но остави бикините върху капака, защото нямаше намерение да ги пере. Ако камерата бе заснела натрапника, Сюзан вероятно щеше да разполага с всички необходими доказателства, за да му предяви обвинение за изнасилване. Нямаше да е излишно, ако запазеше и проба от семенната му течност за анализ на ДНК.

Състоянието и поведението й на записа несъмнено щяха да убедят властите, че е била упоена и не е била доброволен участник в секса, а жертва. И когато се обадеше на полицията, тя щеше да поиска незабавно да й вземат кръвна проба, докато остатъците от опиата още бяха в организма й.

Щом видеше Ерик на видеозаписа, Сюзан сигурно щеше да се изкуши и да му се обади, преди да позвъни на ченгетата. Не за да го обвинява. А да попита защо. Защо бе насъбрал толкова злоба? Защо бе измислил този сложен план? Защо бе изложил на риск живота й с някаква дяволска отвара от опиати? Защо я мрази толкова много?

Но тя знаеше, че няма да му се обади, защото щеше да го предупреди. А това беше опасно. И забранено.

Забранено. Каква странна мисъл.

Тя си спомни, че употреби същата дума пред Марти. Може би това беше подходящото определение, защото онова, което Ерик й бе сторил, беше по-лошо от насилие и граничеше със светотатство. В края на краищата брачният обет беше свещен, следователно нарушаването му безспорно беше сквернословие и забранено.

Сюзан се върна в спалнята и си сложи чисти фланелка и бикини. Мисълта да бъде гола, докато гледа гнусния видеозапис, беше непоносима.

Тя седна на ръба на леглото, взе камерата и пренави лентата, после извади касетата, сложи я във видеото и включи телевизора. Сюзан стисна дистанционното управление с две ръце и с интерес и страх се втренчи в екрана.

Тя седи в леглото и напрегнато се ослушва. Сетне протяга ръка към книгата и в същия миг телефонът иззвънява.

Сюзан се намръщи, защото не си спомняше телефонът да е звънял.

Тя вдига слушалката.

Поради отдалечеността й от камерата, някои от думите бяха неясни, но онова, което чу, я озадачи повече, отколкото очакваше.

Сюзан затваря телефона, става от леглото и бързо излиза от спалнята.

От мига, в който й се бяха обадили, в лицето и в поведението й настъпиха промени, които тя виждаше, но не можеше да определи. Все едно гледаше непозната жена.

Сюзан се връща в спалнята и зад нея се подава мъж. Но не Ерик. А доктор Ариман.

Тя затаи дъх от изумление и се вцепени.

След миг изумлението й се превърна в недоверчивост. Сюзан рязко пое въздух и спря записа.

Не можеше да повярва на очите си. Тя беше убедена, че ще види Ерик, защото присъствието на доктор Ариман в спалнята й беше абсурдно. Той беше етичен човек. Уважаван. Професионалист. Състрадателен. Отзивчив. Това беше невъзможно. Сюзан би се изненадала по-малко, ако бе видяла демон с рога и блестящи, жълти очи. Но видеозаписът показа Ариман.

На красивото му лице бе изписано изражение, каквото Сюзан не бе виждала дотогава. Сладострастие. Безумие. Изящно изваяните му черти бяха изкривени от някакво вътрешно напрежение, което нарастваше с всяка изминала минута. Сюзан се вторачи в лицето му и най-после определи изражението — самодоволство.

Но не беше самодоволството на раздаващ поучения свещеник, нито на фанатизиращ привърженик на въздържанието, заявяващ непоносимостта си към онези, които пият, пушат и се хранят нездравословно. Лицето на Ариман изразяваше подигравателното превъзходство на юноша. Щом прекрачи прага на спалнята, походката му стана преднамерено ленива и отпусната, държанието — нахакано като на ученик, който мисли, че всички възрастни са тъпаци. В очите му блесна пламъкът на сексуалната потребност на младеж в пубертет.

Престъпникът и психиатърът, чийто кабинет посещаваше два пъти седмично, бяха еднакви на външен вид. Разликата беше в израженията им. Промяната беше толкова обезпокоителна, че сърцето й започна да бие като обезумяло.

Недоверчивостта й отстъпи място на гнева, а после на толкова силно чувство за предателство, че тя избълва поредица от ругатни.

Сетне отново пусна записа.

Психиатърът й заповяда да коленичи и да допълзи до него и Сюзан се подчинява.

Тя не можеше да гледа унижението си, но не спя видеозаписа, защото кадрите я зареждаха с гняв. А в момента това беше хубаво. Гневът й даваше сили след шестнайсетте месеца на безпомощност.

Сюзан превъртя лентата. Двамата с Ариман бяха голи.

Намръщена, тя изгледа поредица от перверзии, разнообразени тук-там с периоди на обикновен секс, който изглеждаше невинен, досущ милувки на ученици.

Как бе възможно да я контролира до такава степен? И да заличи тези шокиращи събития от съзнанието й? Загадката беше мъглява и тъмна като произхода на вселената и смисъла на живота. Сюзан бе завладяна от усещане за нереалност, сякаш нищо на света не беше такова, каквото изглеждаше и всичко бе изкусно направен декор, а хората — актьори.

Сюзан се втурна към телефона и посегна да набере номера на полицията, но се спря.

Ако им се обадеше, ченгетата можеше да поискат да отиде с тях в участъка, за да даде показания, или в болница, където да й направят гинекологичен преглед, за да установят дали наистина е била изнасилена.

Макар че гневът й бе дал сили, тя още не можеше да се пребори с агорафобията. Мисълта да излезе я хвърли в паника.

Сюзан щеше на всяка цена да направи каквото е необходимо и да отиде, където поискат. Тя щеше да стори всичко, което се изискваше от нея, за да изпрати задълго в затвора онова болно копеле Ариман.

Но перспективата да излезе навън сред непознати беше твърде обезпокоителна. Сюзан се нуждаеше от подкрепата на приятел, на когото можеше да довери живота си, защото за нея излизането беше равно на смърт.

Тя се обади на Марти, но отговори телефонният секретар. Сюзан знаеше, че нощем те изключват телефона в спалнята, но поне един от двамата можеше да се събуди от звъна в коридора или в кабинета на Марти.

— Аз съм, Марти — каза Сюзан след сигнала. — Чуваш ли? Вдигни слушалката, ако си там, за Бога… Не е Ерик, а Ариман. Записах копелето с видеокамера. Мръсникът… След изгодната сделка за къщата му… Марти, моля те, обади ми се. Нуждая се от помощ.

Изведнъж й прилоша и тя затвори.

Сюзан седна на леглото, стисна зъби и притисна стомаха си с леденостудените си ръце.

Тя се втренчи в телефона и каза:

— Моля те, Марти, обади ми се. Веднага.

Пълната до половина чаша вино още беше на нощното шкафче. Сюзан я пресуши на един дъх.

Тя издърпа чекмеджето и извади пистолета, който държеше там за самоотбрана.

Доколкото знаеше, Ариман не я посещаваше два пъти в една нощ.

Изведнъж Сюзан осъзна каква глупост беше казала на телефонния секретар на Марти. „Мръсникът… След изгодната сделка за къщата му.“ Преди осемнайсет месеца, шейсет дни преди да започне да страда от агорафобия, Сюзан бе продала на Марк Ариман сегашната му къща. Сюзан представляваше продавача, а психиатърът бе дошъл и я бе помолил да представлява и него. Тя свърши отлична работа, за да се погрижи за интересите и на двете страни. Сега обаче осъзна, че клиентът сигурно е направил отстъпка, щом е сериозно болен психически социопат и изнасилвач.

Сюзан неочаквано започна да се смее и се задави, сетне повтори:

— Моля те, Марти, обади ми се.

Телефонът иззвъня.

Тя остави пистолета и грабна слушалката.

— Да?

— Бен Марко.

— Слушам.