Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- False Memory, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- meduza(2010)
Издание:
Дийн Кунц. Фалшива памет
ИК „Плеяда“, 2001
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от Yanko173)
12.
Дъсти се прибра вкъщи, за да се преоблече. Валит го посрещна ентусиазирано, като размахваше опашка толкова силно, че хълбоците му се тресяха. Дъсти видя кучето и мрачното му настроение започна да се разсейва.
Той приклекна и допря нос до муцуната на лабрадора, сетне го погали по меките като кадифе уши, по врата, под брадичката и по гърдите.
Мигът беше успокояващ за сърцето като медитация и полезен за душата като молитва.
— Нуждая се от кафе. Нали няма да ми се разсърдиш?
Дъсти трепереше. Сърцето му сякаш изпомпваше фреон, а не кръв. Парното в микробуса не можа да го стопли и той разчиташе на кафето.
Валит разбра, че няма да го почешат по корема, стана и тръгна към банята. Вратата беше открехната и кучето пъхна муцуна в пролуката, душейки въздуха.
— Имаш хубава вода в купата. Защо искаш да пиеш от тоалетната?
Лабрадорът го погледна, но после отново насочи вниманието си към банята.
Кафето започна да капе в каната и кухнята се изпълни с приятно ухание.
Дъсти се качи на горния етаж и облече джинси, бяла риза и морскосин вълнен пуловер.
Обикновено, когато двамата бяха вкъщи, кучето го следваше навсякъде, защото се надяваше, че Дъсти ще го погали, ще го почерпи с нещо вкусно, ще поиграе с него или ще му каже някоя добра дума. Но този път Валит остана долу.
Дъсти се върна в кухнята. Лабрадорът още стоеше до вратата на банята. Кучето се приближи до стопанина си, за да го види как си налива кафе, после пак се върна до вратата на банята.
Кафето беше силно и горещо, но не стопли Дъсти.
Всъщност, докато гледаше как Валит души въздуха в банята, той почувства, че го побиват ледени тръпки.
— Нещо не е наред ли, пухчо?
Кучето го погледна и изскимтя.
Дъсти си наля втора чаша кафе, но преди да отпие, се приближи до вратата на банята, отвори я и запали лампата.
В мивката имаше мокри салфетки. Месинговата кофа за отпадъци беше преобърната на една страна върху капака на тоалетната чиния.
Някой очевидно я бе използвал, за да разбие огледалото на шкафчето над мивката. На пода бяха разпръснати назъбени, остри стъкла.