Дийн Кунц
Фалшива памет (38)

38.

Дъсти за пореден път си припомняше всеки детайл от съня си. Чаплата. Безшумната мълния. Бурята без гръмотевици и дъжд. Найлоновото пликче с глюкоза. Марти, която медитира.

Разсъждавайки върху кошмара, той постепенно започна да се убеждава, че в съня се крие чудовищна истина, досущ дебнещ скорпион, спотаил се в китайска кутийка.

Дъсти стана от леглото и отиде в банята. Марти беше завързана и спеше толкова дълбоко, че едва ли щеше да се събуди и да излезе от стаята.

След няколко минути, докато миеше ръцете си, той бе осенен от прозрение — не за смисъла на съня, а отговор на въпрос, който го бе озадачил по-рано, преди Марти да се събуди и да поиска да я завърже.

Мисии.

Стихчето на Скийт.

Водопадите. Във вълните разпръсват. Борови игли.

Скийт бе казал, че боровите игли са мисии.

Опитвайки се да намери смисъл в думите, Дъсти бе изброил наум синонимите за мисия, но не бе стигнал до никакъв извод. Задача. Работа. Задължение. Служба. Призвание. Инструкции.

Той се замисли над последната дума.

Изведнъж по гърба му полазиха ледени тръпки.

Когато чу името доктор Йен Ло, Скийт бе отговорил: „Слушам“. И после бе отговарял на въпросите с въпроси, сякаш питаше да му кажат какво да мисли или да направи, но бе реагирал на твърденията така, сякаш бяха заповеди, нетърпящи противоречие. А когато в отчаянието си Дъсти му каза: „О, я ме остави на мира и заспивай“, брат му бе изпаднал в състояние, наподобяващо безсъзнание.

Скийт бе казал, че редовете на стихчето хайку са „правила“. Сетне Дъсти бе решил, че думите са някакъв механизъм, просто способ с мощен ефект, макар да не беше сигурен защо смята така.

Докато разсъждаваше върху смисъла на думата „инструкция“, той осъзна, че може би е по-добре да определи стихчето не като механизъм, а като компютърна оперативна система, програмен продукт, който позволява инструкциите да бъдат приети, разбрани и изпълнени.

И какъв беше изводът, по дяволите? Че Скийт е… програмиран?

Дъсти спря водата и му се стори, че чува слаб телефонен звън.

Той влезе в спалнята и се заслуша, но къщата беше тиха.

Ако някой се бе обадил, сигурно е оставил съобщение на телефонния секретар.

Но по всяка вероятност Дъсти си бе въобразил, че телефонът звъни. Кой би могъл да се обажда по това време? Но за всеки случай трябваше да прослуша съобщенията, преди отново да си легне.

Той се върна в банята, за да избърше ръцете си.

Дъсти се втренчи в огледалото и си припомни случилото се на покрива на семейство Соренсън.

Скийт твърдеше, че е видял отвъдното. Ангелът на смъртта му бил показал какво го чака отвъд този свят и хлапето бе харесало онова, което бе видяло. И после ангелът му бе заповядал да скочи. Скийт бе употребил думата инструктирал.

По гърба му отново полазиха ледени тръпки. Вероятно му оставаше още малко, за да разкрие загадката. Дъсти сякаш чу как скорпионът драска в кутийката — звукът на неприятната истина, очакващ да го ужили, когато вдигне капака.