Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Malevil, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Ангелина Терзиева, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- gogo_mir(2010)
Издание:
Робер Мерл, Малвил
ДИ „Народна култура“, София, 1978
Рецензент: Ангелина Терзиева
Френска. Първо издание
Литературна група IV. Код 04 95366-11613/5716-1-78
Редактор: Пенка Пройкова
Художник: Юлия Иванова
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректор: Радослава Маринович
Дадена за набор юли 1978 г.
Подписана за печат октомври 1978 г.
Излязла от печат ноември 1978 г.
Формат 84X108/32 Печатни коли 31 1/4
Издателски коли 26,25
Цена 1,83 лв.
ДП „Тодор Димитров“, София
История
- —Добавяне
- —Цитат вместо табела: при табелите няма автор
Бележка на Тома
Докато отделни подробности са още пресни в съзнанието на читателя, бих искал да отбележа два невѐрни момента в повествованието на Еманюел.
1. Мисля, че в избата Еманюел изгуби няколко пъти съзнание, тъй като бях непрекъснато до него, но повечето време той не ме виждаше и не ми отговаряше, като го заприказвах. Във всеки случай твърдя, че не съм го виждал нито за миг във ведрото за миене на бутилките. И никой друг не го е виждал. Навярно Еманюел си е представял подобно положение в унеса си, включително и угризенията, последвали от „егоизма“ му.
2. Вратата на зимника след „ужасяващата“ поява на Жермен не я затвори Еманюел, а Мейсоние. В състоянието на полусъзнание, в което се е намирал, Еманюел се е взел за Мейсоние, чиито движения — странно нещо — той описва съвсем точно, сякаш са негови: именно начина, по който Мейсоние се е влачил с ръце и крака чак до вратата, но без да се доближи до тялото на Жермен.
Бих искал да добавя и една „бележка“.
Макар и атеист, аз не съм антиклерикалист, а че бях въздържан, когато Еманюел се залови да чете Библията след вечеря, то е, защото считам, че тази церемония (може би това не е точната дума, но друга не намирам) ми се стори тогава прекалено в духа на нещо, което вече бе налице, а именно почти религиозният характер на влиянието, упражнявано от Еманюел върху другарите му. Още повече, че Еманюел чете текста със своя хубав, дълбок глас, тръпнещ от вълнение. Съгласен съм, че Еманюел е човек с блестящо въображение и че развълнуваността му е преди всичко литературна. Но точно това намирам за опасно: смесването.
Да се каже — както прави Еманюел, — че „Битието е великолепна поема“, означава да се забравя твърде много, че то гъмжи от ненаучни заблуди.