Дебора Райли
Фалшивият годеник (13)

Глава 13

Скъпо дневниче,

Мисля, че на всяка жена трябва да й се позволи да направи една ужасна, глупава, но славна грешка веднъж в живота си. Нямам предвид да пропилее цяло състояние на масата за покер, нито да избяга с някой негодник, който със сигурност ще й превърне живота в ад, нито да забие куршум в задника на подлец, колкото и да го заслужава. Говоря за тези кратки моменти на изкушение, които идват без предупреждение и предлагат изключителната възможност да опиташ опасността, което рядко се случва в скучния живот на една уважавана жена. Да пиеш разкошно вино, докато главата ти започне да се върти, да си купиш ужасно скъпа картина само заради цветовете, да изядеш цял ябълков пай за закуска… Или да бъдеш съблазнена от красив и чаровен донжуан.

Из дневника на госпожица Джейн Мидълтън

29 май 1814

Хелион мислеше, че се е побъркал.

Не че открадна невинността на една девойка. Нито, че това му донесе може би най-голямото удоволствие в живота му. Повече се дължеше на сладките усещания, които изпълниха сърцето му, след като веднъж бе задоволил страстта си.

Предполагаше се, че трябва да чувства удоволствие и задоволяване, това, което чувстваше един мъж, когато най-накрая прави любов с жената, която е желал дълго време. Но усещанията за мир и спокойствие, настанили се в дълбините на душата му, не му бяха познати. Как е възможно да се чувства цял, само когато държи въпросната жена в ръцете си? Сякаш си е възвърнал една част от себе си, част, загубена преди много години. Точно това неочаквано усещане накара Хелион да се раздели с прелестната топлина на Джейн, за да обуе панталоните си. Един мъж имаше нужда от движение, когато целият му свят се е срутил върху главата му.

Вглъбен в собствените си мисли, късно забеляза, че Джейн се раздвижи върху канапето. По дяволите, какво му ставаше? Единствената му грижа би трябвало да е тази жена, която преди малко му предложи тялото, доверието и бъдещето си. В момент като този Джейн не трябваше да е сама. Нужно бе да разбере, че той оценява скъпоценния й дар, а не да се пита какво прави този субект, обикаляйки стаята като луд.

Подразни се от липсата си на кавалерство. Побърза да намокри една кърпа и се върна до канапето.

— Не, не мърдай — заповяда й нежно и прекара кърпата между бедрата й, за да измие капките кръв. Знаеше, че трябва да каже нещо, каквото й да е. Но за първи път прословутите му чар и дар слово му се сториха неадекватни.

Тя не бе някоя преходна любовница, от която да се отърве, когато му омръзне, а жената, която смяташе да направи своя съпруга. Трябваше да й каже нещо романтично, което тя ще помни до края на живота си. И докато се бореше да измисли перфектните думи, Джейн отстрани ръцете му.

— Моля те, Хелион, достатъчно — помоли и започна да се облича с треперещи ръце.

Той я наблюдаваше как се бори с връзките. Изглеждаше прекрасна с къдриците, разпилени по раменете, и кожа, все още затоплена от страстта. Толкова изкусителна, че му идеше да смъкне отново долната й риза и да си припомни сладкия аромат на пролет. Джейн го върна в реалността, като се прокашля и го погледна внимателно:

— Става късно. Трябва да се връщаме в Лондон.

Добре! Честно казано, не бе очаквал точно тези думи от жената, която само преди минути бе крещяла в ръцете му.

— Какво?

— Казах…

— Чух много добре — изръмжа, изправи се и я стрелна с поглед.

— Какво става?

Не бе сигурен. Не очакваше Джейн да припадне в ръцете му или да му се врече във вечна любов. Но нещо повече от молбата да я изведе оттук, като че ли бяха споделили само парче пъстърва или пай. Нейното безразличие бе по-обидно и от шамар.

— Какво предполагаш, че става — настоя. Глупав въпрос, разбира се. Но поне бе по-добре от това да протестира, засегнат от студенината й.

— Ако знаех, нямаше да те питам.

— В случай, че си забравила, току-що ми поднесе девствеността си.

Джейн се изчерви.

— Не съм го забравила, Хелион.

— И единственото, което можеш да кажеш, е „става късно“?

— Извини ме, но както сам каза, нямам много опит по тези въпроси. Какво искаш да кажа?

Спокойната й логика само успя да увеличи яда на Хелион, който, прекарвайки ръце през косата си, се бореше да сдържи напрегнатите си нерви.

— Прието е поне да се казват няколко думи за важността на събитието. Това е интимен акт, Джейн. Да искаш веднага да те отведат вкъщи, отнема романтичността на момента.

Тя сбърчи вежди.

— От самото начало знаеше, че съм прозаична жена, малко склонна към романтизъм.

— Скъпа моя, днес беше много повече от прозаична.

— Какво искаш от мен? — попита Джейн и наведе глава.

Сърцето му се сви като осъзна колко е глупаво държанието му. Проклятие, рискуваше да загуби всичко. Странно и плашещо усещане за мъж, известен майстор в съблазняването. Сви коляно и падна в краката й, като взе ръката й между своите.

— Джейн, искам само да ми кажеш как се чувстваш — промърмори нежно. — Съжаляваш ли за случилото се?

— Не.

— Моля те, Джейн, погледни ме.

С очевидно нежелание, тя най-накрая вдигна глава да го погледне.

— Хелион…

— Бяхме толкова близо, колкото могат да бъдат двама души. Защо сега искаш да се скриеш от мен?

— Не искам да се крия. Само… — думите се изгубиха, когато прехапа долната си устна.

— Да?

Тя сви неспокойно рамене.

— Не се чувствам много удобно да говоря за това.

— Срамуваш ли се?

— Толкова ли е очевидно? — попита с пресекващ глас.

Хелион усети да го залива огромно облекчение. Значи това беше. Не бе ужасена, нито убедена, че е извършила най-голямата грешка в живота си. Бе засрамена. Благодаря ти, Боже!

— Не, разбира се, че не — усмихна й се и нежно целуна дланите й. — Прости ми, любов моя, не исках да съм нечувствителен. Но съм малко нервен и ми е нужно успокоение.

— Какво имаш предвид?

Той постави малката й ръка върху бузата си.

— Никога преди не съм бил с девствена жена. Искам да се уверя, че не съм те наранил или, да не дава Господ, да ме отблъснеш.

Джейн се изчерви.

— Знаеш, че не.

— Откъде да знам? — попита тихо. — В един момент си толкова сладка и всеотдайна в прегръдките ми, а в следващия избягваш погледа ми, като че ли искаш да си на всяко друго място, но не и тук, с мен.

— Добре де, но и ти също изглеждаше разсеян — обвини го тя.

Той се засмя, без да може да отрече.

— Не, не бях разсеян. Бях ужасен.

— Какво?

Хелион се пребори с инстинктивното желание да скрие чувствата си зад някакъв небрежен отговор.

— За разлика от теб, не мога да твърдя, че съм невинен — призна. — Бях сигурен, че знам почти всичко за любовния акт. Но както вече ти е станало навик, успя да разрушиш арогантните ми претенции.

Джейн се усмихна без желание.

— Похвално, въпреки че не разбирам за какво говориш.

— Предполага се, че съм донжуан, експерт по въпросите на любовта, а не нетърпелив младок при първата си среща. Исках да съм сигурен, че ще ти доставя удоволствие, но в мига, в който те докоснах, бях загубен. Това никога преди не ми се е случвало.

Както се очакваше, неговата разумна Джейн нито се отврати, нито се възгордя от признанието му. Напротив, погледна го с подозрение.

— Трудно ми е да повярвам.

— Защо?

— Защото не съм от типа жени, които вдъхват такава страст у един мъж.

Хелион поклати глава, докато оглеждаше стройната фигура, едва прикрита от тънката ленена риза. Явно по-добре да й го докаже с дела, отколкото с думи, но предчувстваше, че за момента ще трябва да сдържи страстта си.

— Грешиш.

— Хелион, знам чудесно… — започна тя със сериозно изражение.

— Ще ме изслушаш ли поне веднъж? — прекъсна я.

— Е, и?

— Започвам да откривам, че съществува голяма разлика между желанието и страстта — задържа погледа й със силата на волята си. — Едно хубаво лице и изваяна фигура могат да привлекат вниманието на един мъж, но това е мимолетно желание, което лесно се забравя.

— И страстта?

Той замълча за момент, за да премери думите си.

— Няма нищо общо с цвета на косата или с размера на деколтето. Това е чувство, по-дълбоко от необходимост, което кара мъжа да иска да е с една определена жена и друга не може да заеме мястото й.

— И, без съмнение, също е мимолетно — осмели се тя да го предизвика.

Преди час Хелион би се съгласил с нейното твърдение. Страстта, както и всеки друг каприз, би могла да бъде задоволена и забравена. Сега подозираше, че поради някаква причина е преценил погрешно. Не можеше дори да си представи живота си без тази жена до себе си. Само мисълта за това, караше сърцето му да се свива.

— Кой го казва? — поиска да узнае.

— Баща ми, например.

Хелион премигна.

— Баща ти ти е говорил за страстта?

Джейн повдигна брадичка в предизвикателен жест.

— Баща ми е говорил с мен за различни неща.

— Очевидно. — Хелион се замисли за момент за мъжа, който явно бе третирал Джейн по-скоро като син. Беше ли забелязал господин Мидълтън, че неговите усилия са превърнали дъщеря му в необикновена и уникална личност? — И какво ти каза?

Тя освободи ръцете си и ги прибра до тялото си като скромна гувернантка. Хелион стисна зъби, за да потисне желанието си да ги сграбчи отново в своите.

— Предупреди ме, че страстта прилича много, на която и да е природна сила, като бурите и наводненията. Влиза в живота ти без предупреждение и предизвиква голямо сътресение, но винаги оставя разрушения след себе си. Каза ми, че приятелството и взаимното уважение са истинската база на една здрава връзка.

Хелион изруга наум. Нима господин Мидълтън е искал да обрече бедната си дъщеря на студен и безстрастен брак? Не заслужаваше ли тя нещо повече?

— Малко преувеличено — каза внимателно. Ако нещо бе научил от Джейн, то бе, че обичният й баща никога не грешеше. За нищо. — Макар че не ме изненадва. Никой баща не желае да си представя дъщеря си в страстна ситуация.

— Не, не е това — настоя тя. — Той искрено вярваше, че приятелството и грижата за щастието на другия са много по-важни от…

Думите й изведнъж заглъхнаха.

— Да? — насърчи я да продължи.

Джейн прочисти гърло.

— … от физическото задоволяване — добави, кършейки ръце. Изглежда й бе трудно дори да споменава за страстното им сексуално преживяване.

— Значи двама души не могат да се радват и на двете неща: и на физическото удоволствие, и на приятелството, така ли?

След дълго мълчание девойката въздъхна дълбоко.

— Още не съм сигурна.

Хелион усети топка на страх да се настанява в гърдите му. Проклятие! Бе сигурен, че ако успее да я прелъсти, всичките му проблеми ще се решат. Бе отнел невинността й! Отчаяно трябваше да се стреми да се оженят възможно най-скоро, като всяка жена в подобна ситуация.

Сега подозираше, че май няма да е толкова лесно. Въпреки чувствата си, тя все още нямаше доверие в него. Това откритие му причиняваше болка.

— Ще направя така, че да си сигурна — обяви настойчиво. — Ти ми принадлежиш.

— Хелион… — с рязко движение се отдръпна и потърси роклята си. — Трябва да се връщаме.

Протегна ръка да я спре, но я остави да падне при вида на напрегнатото й изражение. Очевидно не бе подходящия момент да подновява предложението си за женитба. И май предпочиташе да не чува мнението й по въпроса. Каквито и нежни чувства да изпитваше към това зверче, острият й език бе способен да го нареже на парчета.

Проклятие! За пореден път бе успял да спечели схватката, но бе загубил битката. Трябваше да преосмисли стратегията си. И за целта се нуждаеше от изобретателния мозък на Бидълс.

— Много добре, любов моя. Ще те прибера в Лондон — отговори примирено, но решен да постигне целта си. — Но не си мисли, че сме приключили.

 

Застанала до Ана, встрани от навалицата в балната зала, Джейн наблюдаваше как Хелион заслепява нетърпеливите млади контета, скупчени около него.

Дори и от далеч можеше да усети магнетичното привличане, което упражняваше с чара си. И не бе единствената, която го забелязваше: погледите на всички присъстващи се спираха на чаровника със златните коси. Някои го гледаха с желание, други със завист, а трети просто се възхищаваха на обаянието му.

Хелион, разбира се, не осъзнаваше въздействието си върху околните. Чувстваше се добре в кожата си, като актьор на сцената, играейки за своята публика.

Сърцето на Джейн пропусна един удар, когато той отметна глава назад и се засмя на някаква шега. Не от ревност, нито дори от детинско чувство за притежание, макар че не можеше да отрече, че една част от нея искаше да го извлече оттам и да го заведе на по-усамотено място. Просто защото изглеждаше много удобно в картинката.

Тъжно си призна, че това бе причината все още да се колебае.

Вече трети ден се бореше с импулса да се предаде на желанието и да остави настрана здравия разум. Защо да не се ожени за Хелион? Беше представителен, чаровен и интелигентен. Третираше я с неподправено уважение (рядко срещано) и я караше да се чувства пленителна и чаровна. Освен това можеше да я разтопи само с поглед. Бе много повече, отколкото една жена би могла да очаква от съпруга си. И със сигурност много повече, отколкото бе сънувала. И все пак, съмненията й оставаха.

Не ставаше въпрос за сделка, която да анулира, ако започне да надхвърля предвидените разходи. Ставаше въпрос за цялото й бъдеще и за бъдещето на децата й. За момента Хелион я смяташе за средство, чрез което ще си осигури досегашния елегантен стил на живот. И имаше намерението да я направи щастлива.

Но какво ще стане след една година, или пет, или десет? Колко време ще мине, преди да се отегчи от ролята си на внимателен съпруг? Колко, преди да се върне към Лондон и прекрасните дами, които падаха в краката му? Колко време, преди да й разбие сърцето и тя да се превърне в озлобена жена, която превръща в ад живота на децата си?

В края на краищата, не бе ли писано да й разбият сърцето, без значение какво решение ще вземе? Вече не можеше да отрича, че е влюбена в Хелион. Следобедът в странноприемницата й бе отнел всяко съмнение. От самата идея да принадлежи на друг мъж й се повдигаше.

И ако откриеше, че е неспособна да се омъжи за друг? А обещанието към баща й? И собственото й желание за семейство? Боже мой! Всичко бе така объркано, че не се изненадваше, че я боли главата и очите й парят, поради липса на сън.

— Много е представителен — промърмори Ана в ухото й, откъсвайки я от мислите й.

Усмихната, Джейн дори не се престори, че не знае за кого става дума.

— Без никакво съмнение.

— И има такъв примитивен стил, че ти идва да го опитомиш.

— Определено дивашки.

— И тази, която успее да го хване, ще има завистта на цялото общество.

Джейн се усмихна по-широко.

— Ще бъде почти легенда.

— И е достатъчно мъжествен, за да гарантира задоволяването й в леглото. Господи! Начинът, по който те гледа, е наистина скандален.

Джейн рязко се обърна.

— Какво?

— Изглежда, сякаш иска да те погълне.

— Ана! — възкликна Джейн, но страните й се зачервиха от задоволство.

Ана я тупна по рамото с ветрилото си.

— Не се преструвай на толкова изненадана, Джейн. Когато една жена смята да се жени, няма нищо лошо в това, да вземе под внимание и най-интимните способности на партньора. Не би било разумно да се ожениш за някого, който не може да ти достави удоволствие.

Всякакъв тип изкусителни тръпки полазиха по тялото на Джейн: удоволствие, възбуда, очакване. Способността на Хелион да я задоволи бе последното, за което трябваше да се притеснява. Ако й доставяше още повече удоволствие, щяха да я погребат.

— По тази точка е добър. Добре де, много добър — призна, докато погледът й отново се насочваше към мъжа, открил й значението на думата страст. — Но не това е най-важното.

— И какво е тогава най-важното?

Джейн помисли за момент и сви рамене.

— Уважението, приятелството, взаимната привързаност…

Ана избухна в смях.

— Много добре. Винаги, когато не навлизаш в детайли.

— Ти попита.

— Къде остана отчаяната стара мома, готова да се ожени за първия мъж, който й предложи?

Джейн се усмихна засрамено.

— Откри, че един уважаван господин е много по-безопасен от друг, който може да й разбие сърцето.

— Джейн? — попита изненадано приятелката й.

Проклинайки под носа си, че говори прекалено, Джейн отбягна погледа й. Въпреки силната обич, която изпитваше към скъпата си приятелка, все още не бе готова да говори за чувствата си към Хелион. Не и когато трябваше да реши какво да прави с тях.

— Извини ме, Ана, трябва да помисля.