Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (92) (Разгърни пълния си потенциал!)

Въплъщение

В този момент започвам отново. Всеки ден се събуждам за ново начало, за нов аспект от себе си, от своята истинска съзидателна същност. Днес съм свободен — свободен да прекрача границите на обичайния начин, по който взаимодействам със себе си, с другите и с живота.

В съзнанието си долавям истината, че аз не съм това, което ми се случва; аз не съм емоциите и мислите, които прекосяват моя ум. Чувам да ми говори онази част от мен, която познава своята необятна природа — тя ме окуражава да призова онова, което иска да се прояви чрез мен, което копнее да изрази моята индивидуалност. Това е знакът на Духа, гравиран върху моя уникален характер. Ето че го освобождавам. Време е да се покаже. Време е да ставам все повече себе си.

С това насърчение, което си дадох, аз знам, че животът ми е настроен в хармония с фундаменталния ред във вселената. Сега цялото ми същество се променя в съответствие с моето „да“, с готовността ми да бъда цялостен, прекрасен, автентичен. Това послание се приема и въплъщава от всяка клетка, орган и функция на съществото ми. Дори в момента всеки съзнателен или несъзнателен страх и съмнение биват трансформирани в смелост и ентусиазъм. Моята градивна природа търси канали, по които да се прояви, и аз откликвам с желание. Усещам прилив на нови идеи и разгръщане на прозрения. Това се случва сега.

Разбирам какво означава да бъда творчески неприспособен и без никакво колебание избирам да изразявам своята уникалност като индивидуализирано проявление на Духа. В атмосферата на това чувство стените на егото ми се разпадат. На дневен ред е освобождението и съзнанието ми поглъща силата на тази дума, енергията на съществото ми прегръща тази честота.

Вече не разчитам на външни източници да ми кажат кой и какво да бъда, как да изглеждам, какво да купувам. От този момент обръщам поглед навътре и осъзнавам, че моят Аз е изворът на съзидателността ми. Връщам се вкъщи при себе си и се запознавам с измерения от съществото ми, които никога преди не съм срещал. Изпълнен с любов, ги приканвам да приемат форма в живота ми, да се изразят пълно и свободно.

Своя вътрешен термостат нагласям на температура, при която избуявам и любовта, която съм, разцъфва. Радостта, която съм, насища всички мои мисли, думи и действия. Аз съм съзнателен съ-творец на съдбата си. Мислите ми вече не се определят от мислите на другите. Усещането ми за вътрешна сила не зависи от чуждите похвали. Разкъсвам веригите, приковаващи ме към посредствеността, към нагласата на слепия последовател, готов да предаде своята умствена, емоционална, физическа, социална или религиозна сила. Във визията за живота си следвам притеглянето на Духа. Чувам го. Отговарям му. Въплъщавам в живота си неговите интуитивни напътствия и всичко действа за мое добро. Чувствам лекота и спокойствие в тази вътрешна свобода. Съзнанието ми е проводник и разгръща характера и съдбата ми по най-великолепен начин.

Колко скъпоценно е да знам, че съм безусловно, божествено подкрепян от вселената, че това съществувание е моя майка и всичките ми нужди са удовлетворени! В центъра на същността ми обитават божествената любов, състрадание, мъдрост, мир и радост. Източникът ми е в мен, а не извън мен.

Вече не е необходимо да контролирам и манипулирам, за да осъществя потребностите си, защото сега знам, че всичко, което ми трябва, за да се освободя, вече ми е дадено. Затова от дъното на сърцето си просто казвам: „Благодаря ти, необятен Дух“.