Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (59) (Разгърни пълния си потенциал!)

Ходене по ръба

В своя престой на земята ние се движим по ръба между тленността и безсмъртието. Тленността ни призовава:

„Моля те, не пропилявай този живот! Той е толкова сладък и ценен, затова стани проводник на любовта, изобилието, радостта и съзидателността“.

В същото време безсмъртието ни насърчава: „Използвай вътрешното познание, че си вечно същество, за да се освободиш от невежеството, алчността и страха“. Докато балансираме между „Не пропилявай този живот“ и „Ти си вечно същество“ ние клоним ту към едното, ту към другото, учейки се как да свържем небето със земята, без да жертваме нито едното. Предизвикателството към нас е да се издигнем над невротичното раздвоено съществуване. Когато постигнем духовна зрялост, се помиряваме с преходността на ценния земен живот, с факта, че сме тук като временно изражение на Вечното.

Човешкият ум не може да побере, не може да обхване в себе си върховните истини за съществуванието, защото те са отвъд него. С израстването си все по-малко настояваме да получим приемливи обяснения на привидните житейски парадокси, за да се чувстваме по-спокойни и сигурни. Вместо това имаме вяра във фундаменталното Добро, което управлява вселената, и се отпускаме в тайнството, благодарни просто да знаем, че няма миг, в който да сме отделени от Необятното — енергията, вдъхваща живот на всичко.